Не обичам календарите, дори когато не съм на работа изгубвам представа за времето, кой ден от седмицата е и колко е часа. Улисана в някое любимо занимание забравям за всичко това. Но този календар е по- различен. Той отброява дните, седмиците и месеците, но не само. На всяка страничка от него има по една мисъл на някой от големите мислители и за това какво са казали за живота, любовта, и всички онези малки и големи неща…( А аз все повече откривам красотата в малките неща). Най-трудната част от всичко бе да намеря 366 мисли, които да са в синхрон с моята душевност и разбира се и онази, за която са предназначени. Тук мога само да кажа – да живее интернет! Благодарна съм на всички онези хора, които са се потрудили и са ги събрали. От тук нататък – правене на таблици, разграфяване, надписване на всеки един ден и най-накрая написване на мисълта. Последното е изрязване, събиране и продупчване на лисчетата, завързване с панделка за да станат нещо като тефтерче, а не разпилени листчета. Смятам, че много добре се получи.

А това ангелче снето много набързо е като допълнение към подаръка. Смятах да има и още, ама ще са по-нататъка. Кой няма нужда от ангел-хранител през цялата година. За разлика от миналогодишните този си има личице, и по-различни крилца. Влюбена съм в ангелчетата! В представата за тях, изработката, всичко. Сигурна съм, че ще има и още!

Пожелавам на всички вас успешна и добра Нова година! И по един ангел, който да ви пази и закриля!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО! Много топлина и обич ви желая!

Закъснявам с всичко, което искам да ви покажа, но около мен винаги има нещо за правене и времето никога не стига! А и истерията за правене на точно определени неща в определено време от годината я избягвам. На този празник искам да се вслушам в собствената си душа, да чуя какво ми казва… Коледа не е само празник, но и повод за радост на душата. Да зарадваш и човека (хората)  до  себе си.  С нещо мъничко,  но от сърце.

Коледното дръвче се изработва много лесно, плете се на една кука. Всичко, което ви трябва са остатъци от различни прежди, копчета, мъниста, дървено шишче, разделено на две. Както се вижда и от снимките трябва да се изплетат два триъгълника от зелена прежда, а също и малки кръгчета, цветенца за украса. Те се зашиват от двете лицеви страни. Сложих и бели мъниста за украса.  От опаковата страна се зашиват и напълват с памук или вата,  слагат се двете дървени шишчета и се зашиват и от долната страна. Поставката направих от рециклирана бяла хартия, за изливане на самата форма използвах малка кофичка. Вместо хартия може да се изолзва гипс, ще стане по-бързо. Красив подарък се получи.

Не забравяйте (това си го повтарям и аз),  че чудеса всъщност се случват! Обичам това време от годината! Има магия, радост, надежда! Светли празници!

Любимият ми сезон е есента и тази година за малко да го изпусна… като че ли не успях да се насладя изцяло и пълно на красотата му. Успях все пак да хвана краят му…

Тези панирани ябълкови кръгчета се оказаха не само вкусни и лесни за приготвяне, те ме отдаличиха от делника и ми върнаха спокойствието, което съм търсела. А и някак си много добре стоят до  розите, които направих от есенни листа…

Винаги съм смятала, че есента е сезонът, който най-много ми прилича, който носи успоконие на душата ми, но някак си и тъга… явно и аз съм такава…

След времето прекарано в дерзание, вземане на решения, чудене дали е редно и правилно да постъпиш по даден начин, загуби и най-накрая така жадувания покой, смятам, че намерих своя път…

Да, обичам есента… аз съм като нея…

Не можах да направя снимките, които исках, защото не мога да снимам добре с новия апарат, но в някаква степен смятам, че улових цветовете на есента.

Разбира се в рецептата няма нищо сложно. Тя се получи една импровизация на налични продукти и време на изпълнение. Бърза и лесна, идеалната закуска събота и неделя стрин.

Продукти:

• 2 ябълки
• около една чаена чаша брашно
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• две три лъжици кисело мляко
• чаена чаша прясно мляко
• чаени лъжичка канела
• олио за пържене
• пудра захар за поръсване

Ябълките се обелват,   махат им се семките  и се нарязват на кръгчета. Брашното се смесва със содата, прибавя се канелата и постепенно се прибавят прясното и киселото мляко. Трябва да се получи смес по-гъста от тази за палачинки. Всяко ябълково кръгче се потапя добре в сместта и се пържи в добре загрята мазнина. Отцеждат се от излишната мазнина добре върху хартия.  По желание се поръсват с пудра захар. Лично на мен ми харесаха повече така. Явно много обичам сладко.

Тук бих добавила, че на тази рецепта сигурно много биха и подхождали и подправки като индийско орехче и джинжихил, но нямах. И така се получи добре.

Това е рецепта, която бих повторила отново и отново, а аз рядко повтарям рецептите… А в комбинацията с кафе… това трябва да се опита!

Да, вишни, отново! Не мога да им се наситя! Нито в сурово състояние, нито пък в някой сладкиш. Като преглеждах тези дни рецептите  в блога, разбрах, че публикувам рецепти предимно на сладки неща. Не че друго не правя, но за публикуване винаги сладкото взима превес.

Тази рецепта си я имам от няколко години и все не стигах до нея поради някаква причина. Източникът не мога да посоча, тай като преди време не си записвах кое от къде вземам. Ако някой си я познае, да се обади, ще го добавя.

Сладкишът се оказа доста лесен за приготвяне оснен пускането на фурната тези дни. Дори и чистенето на вишните не ме притесни толкова, за мен дори е приятно! Следвах дословно рецептата и се получи доста добър вкус, леко киселеещ от вишните и сладък от масленото тесто. А подправките допълват вкусът много добре. Единствено бих препоръчала да се направи по възможност в малки формички за тарталети – моята  форма дойде голяма за това тесто и се толучи леко тънко.

 Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Защо се казва по този начин не разбрах, но по този начин съм си го записала и така го представям на вас. А и честно казано нямах време да търся произходът му. Ако някой знае да сподели.

Продукти:

• 750 гр пресни вишни
• 1 лимон, малък
• 150 г захар
• 2 карамфила
• 1 голяма пръчица канела
• 1-2 с.л. ром(коняк)

 За тесто:

• 300 г брашно
• 150 г захар
• 150 г размекнато краве масло
• Няколко лъжици прясно мляко
• 1 яйце
• 2 жълтъка
• 1 щипка сол
• олио за формата
• Пудра захар за поръсване (по желание аз не сложих)

Измийте вишните и махнете костилките. Обелете кората на лимона(като спирала, без бялата част). Поставете вишните, захарта, карамфила и канелата в тенджера. Варете около 15 минути без капак, докато се изпари течността, отделена от вишните. Свалете от огъня, отстранете лимоновата кора, канелата и карамфила и оставете да се охлади. Получава се много вкусно сладко, което може да направите ако разполагате с повече вишни.

Смесете брашното и захарта и щипка сол. Добавете размекнатото тесто на малки парченца, 1 яйце, 1 жълтък, сокът от лимона и замесете тестото. Ако е много твърдо, добавете 1-2 с.л. прясно мляко. Поставете тестото в плик, намазан с олио и оставете в хладилника да стегне – за около час.

Намажете форма (или малки формички за тарталети) с олио. Разточете тестото и го поставете във формата, като оформите около 5 см. борд. Разпределете пълнежа върху тестото и леко завийте краищата на тестото навътре. На мен тестото не ми достигна да направя хубав брод, затова – по-малка форма!
Изпечете за около 40 – 50 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Извадете от фурната, изстудете и чак след това извадете от формата.
Оставете да престои няколко часа, най добре 1 ден преди да сервирате, поръсете с  с пудра захар по желание.

Желая ви хубаво лято! По-прохладно ако може, че жегата нещо не ми понася (явно остарявам)! А сега отивам да стягам багажът за морето… Само за два дни, но не е никак малко!!!

Дните минават много бързо. Животът ми крачи с огромни крачки. Докато се усетя и са минали месеци. И докато времето на вишните  не е минало съвсем искам да ви покажа нашата вишновка (по-точно на майка ми), която е много сполучлива. Да ви кажа аз изобщо не мога да пия алкохол. Понякога чаша вино или бира. Но този така наречен коктейл ми харесва, естествено в малки количества. Няма и помен от твърд алкохол. Все пак и с него не бива да се прекалява. Съжалявам, че нямам снимка на готовият продукт, защото миналогодишният свърши, а този още не е готов. Има ярко наситен червен цвят и е много вкусен. Съществуват  няколко разновидности за направата му, които ще спомена по нататък.

Продукти:

• вишни
• хубава домашна ракия
• около 200 – 300 гр. захар
• 700 мл. ром (една бутилка)
• дестилирана вода (по желание)

Нужен ви е разбира се и един голям буркан с вместимост три литра. Напълвате го с измитите и почистени от дръжки вишни, ако желаете махнете и костилките, но не е задължително. Поръсвате със захарта, заливате с ракията, която трябва да покрие вишните. Както се вижда и от снимката  моят буркан не можах да го напълня с вишни, та и вие ако не успеете, налейте ракия до нивото на вишните и съответно намалете количеството на захарта. Оставете буркана за 40 дни на тъмно и хладно място като от време на време разклащате. След това прецедете през марля или цедка като внимавате да не нараните вишните. Запазете ги сладкиши или декорация. (Ето едни страхотни бонбони , които правих преди време и мисля, че чудесно биха вървели с алкохолизираните вишни. Все пак мисля, че специално за тях добре е вишните да са без костилки). Като прецедите добре течността добавете ромът и смесете добре. Ако ви се вижда много гъсто може да добавите дестилирана или преварена вода. И това е цялата работа.

Освен вишновка майка ми прави и така нареченото „тути фрути“ с всякакви плодове. Пролетта започва с ягодите, поръсва с малко захар и налива ракия ракия, след това череши, вишни, малини, кайсии, праскови, като все пак правилото е червените плодове да са повече. След всеки плод – малко захар и ракия да нивото на плодовете. По нататък се процедира по същият начин. Но на мен личните ми предпочитания клонят към вишновката.

И накрая бъдете сигурни, че питието няма вкус на ракия, а на нещо сладко и плодово. Типично женско питие.

Чувала съм и за вариант с червено вино вместо с ракия, но не съм пробвала. Отначало вишните се заливат само със захар и така престояват, след това се добавя виното, ама не знам дали ще се получи. Ако някой знае да сподели.

Каня се да опитам и някой сладкиши с вишни като този   на Мира, докато съвсем не им е отминало времето. Жалко, че толкова малко време се радваме на тези плодове.

Да, знам, че Великден отдавна мина и замина, но ако  като мен сте направили доста кифлички и козунаци и след един период от време никой не иска да ги хапва, поради това, че са омръзнали, а и колкото и да раздаваш, то няма свършване. Та и ако вие сте като мен и не обичате да хвърляте храна, то този сладкиш е за вас. Само се чудя как така и кифличките, и козунаците се запазиха без проблем досега, само малко изсъхнаха, а за купените от магазина досега не ми се е случвало. Странно,  макар да имат доста подобрители.

Този сладкиш е много подходящ (според мен) за кафето с мляко сутрин, идеален за една ленива неделна закуска. Когато всичко е някак по-бавно и безгрижно, ех, жалко, неделя е още далече.  Дори си помислих, че може да омеся още козунаци, за да го направя отново.

Сладкиш от изсъхнал козунак (кифлички):

• козунак (кифлички) около половин килограм
• 500 мл. прясно мляко
•  3 яйца
• 1/2 ч. ч. захар
• малка бучка масло
• стафиди
• нарязани орехи
• сладко (моето беше от къпини)

Маслото и 3-4 супени супени лъжици захар се карамелизират на котлон или във фурната докато захарта придобие светло кафяв цвят. Върху нея се нарежда нарязаният на филийки козунак. Между тях се слага по малко сладко, орехови ядки и стафиди. Всичко тов се залива със сместа от разбитите яйца, останалата захар и млякото. Добре е всичко това да престои известно време, за да може козунакът да поомекне и да поеме от сместта. Може да се приготви от вечерта и сутринта да се опече, но аз признавам, че не го направих. Пече се на умерена фурна докато се зачерви. Карамел, стафиди, масло…ммм…

Да… Рядкото ми включване тук не значи, че вече съм се отказала от блогването. Не. Не искам да се оправдавам с феномена време. Не че и няма  за какво да пиша или не искам. Факт е, че напоследък все по-малко намирам търсеното от мен спокойствие. Дано да го открия някой ден.

 Тези дни откривам красотата в изсъхналото лале и полузаспиващото коте. Красиви са и двете. Намирам за миг своето спокойствие.

Приготовленията за Великден тази година започнах по-отрано, но естествено, по закон,  не успях да свърша всичко на време. Част от нещата не успях да осъществя, но нищо, догодина. Започнах правенето на двата козунака в 7 часа вечерта и успях да свърша късно, късно… Но тази тема не искам да я подхващам сега.

Разбира се нямаше как да пропусна боядисването на яйцата, но не само с обикновените химични бои, а и с природни. Миналата година опитах за първи път с люспи от лук и резултата ми хареса. Тази година отново го направих като добавих и някой други неща. А  ето и какво направих:

• с куркума – доста добър жълт цвят. Разтворих едно пакетче в гореща вода и добавих оцет. Сварените яйца се държат в отварата.
• с червено вино – леко лилавеещо синьо – първата ми идея беше с черно грозде, но по това време не намерих. Сварените яйца си постояха в него.
• с люспи червен и жълт лук – по технологията от миналата година, но с малка разлика – обвих суровото яйце с люспите (добре е да са повече), сложих чорпогащника и завързах с конец. Сложих в тенджера да се варят. С червеният лук са по-наситени цветовете.
• По същият начин направих яйчица със прясна коприва – получи се много лека резеда;
• Липов цвят - получиха се бежови яйца

 Яйцата с жълт и червен лук, коприва и липов цвят сложих както са опаковани и завързани здраво с чорпогащник заедно да се сварят. Тук може би е моята грешка, защото както се вижда и от снимките цветовете са горе долу в един и същи нюанс. Във вързопчетата поставих и различни цветенца и листенца за да станат шарки. Във водата добавих и оцет. Варих 15 минути на слаб котлон. Всички яйца  постояха около шест часа в отварите си. 

Исках да експериментирам и с други оцветители като червено зеле (не намерих) и стипца, червено грозде, но догодина.  Да знаете, че  яйца с естествени оцветители в къщи не се харесват особено, на почит са останалите боядисани с ярки и красиви цветове по различни технологии. Аз ги харесвам, има особен ретро чар в тях.

За пръв път правя козунак. До сега съм правила само кифлички. Вдъхнових се за това от всички кулинарнни блогове. Рецептата за тестото, която използвах е на великденските кифлички,  които правим всяка година. Пропорциите на яйца, мляко и всички останали продукти е същата. Естествено и технологията на приготвяне. За два козунака използвах еднат доза от тестото. Тази рецепта за мен е много сполучлива. Направих различна плънка:

• стафиди – около 100 гр.
• сладко от боровинки
• нарязани орехи
• захаросани портокалови корички, нарязани
• бланширани бадеми за забождане

Разделих тестото на две равни части. Едната част разделих на три и разточих. Във всяка част сложих от плънката. Направих на плитка и сложих във продълговата форма за кекс. Другата част от тестото разделих на две правоъгълни части. Върху първата разстелих плънката и покрих с втората част от тестото. Усуках и сложих в кръгла форма за кекс. Намазах с разбит жълтък след второто втасване и поръсих със захар, сусам, цветна захар и набодах със бланширани бадеми.

Това са моите опити тази година.

  Естествено не минахме и без кифличките. Без тях не може. Те са на особена почит. И да знаете, че не съм направила всичко сама, имах си помощници. Сговорна дружина, планина повдига!

Разбира се празникът не е само в яденето и пиенето. Празникът е в душите ни. По добре да се обръщаме и към тях!

Хубави празнични дни!

 Честита Цветница!

В този хубав ден  (вече почни нощ докато се наканя), реших да споделя тази рецепта, преписана от старата тетрадка на майка ми и толкова правена през годините. Незнайно защо името на тези курабийки е бухти. Заедно с великденските кифлички се приготвят редовно по тази част на годината у нас. На мен лично са ми много любими, празнични и вкусни. А и в приготвянето им няма нищо кой знае какво, тестото се меси лесно, няма втасване, общо взето няма какво да се обърка.

И едно малко отклонение преди рецептата, ако позволите. Може би е време да преразгледам приоритетите си и да се организирам по-добре! Все с нещо важно съм заета, все нещо неотложно трябва да свърша… а животът си тече.  Поне не забравям да видя и да се порадвам на всяка  всяка тревичка и цвете… пролетта е толкова красива (макар че есента повече ми отива). Започват дългите разходки! Да не забравям и пролетният дъжд, който след себе си оставя само свежест. 

 Добре. А ето все пак и рецептата:

Курабийки с орехи:

Продукти за тестото:

• 4 яйца
• 1 ч.ч. разтопено масло
• 1 1/2 ч.ч захар
• 1 ч. ч. кисело мляко
• едно пакетче амонячна сода и 1/2 ч. л. хлябна сода
• настъргана кора от един лимон
• брашно около килограм

Продукти за украса:

• мармалад, аз сложих от сини сливи, но може и друг
• разтопено масло
• един разбит белтък
• нарязани на едро орехи

Аз направих половината от посочената доза и се получиха 52 курабийки.

Яйцата се разбиват със захарта с миксер докато побелеят. Прибавят се последователно разтопеното и охладено масло, киселото мляко, в което са разтворени амонячната и хлябна сода, лимоновата кора. По малко се прибавя брашното, замесва се меко тесто. Правят се топчета колкото орех, вътре се слага мармалад и се оформят. Слес това се потапят в разбития белтък, следва разтопеното масло и накрая в нарязаните орехи. Нареждат се в подмазана тава и се пекат в умерена фурна.

Ами това е. Получават се много крехки и вкусни курабийки. Насладете им се подобаващо и в добра компания (или самостоятелно)!

 Животът е прекрасен! Докато сме живи, до го живеем!

Или по-скоро малко по-различна публикация за осми март. Хубаво е да празнуваме, спор няма, но защо само веднъж в годината? Днес Мира написа нещо, което много ме докосна и споделям напълно, за това смятам за излишно да пиша каквото и да било друго по темата.  Не разбирайте погрешно – празниците са хубаво нещо! Честит празник на всички жени!

Идеята за паното по-горе не е моя идея, видях я някъде из интернет, но я споделям, за да си припомня, че все пак пролетта наближава, че след всеки мраз идва и топлина, след всяка тъга идва и радост, особено в днешния ден. Празниците, празнувани масово от хората ми действат по този начин.

Честита Баба Марта на всички! Да сте весели и засмени, румени червени!

Днешните ми предложения са за мартенички на една кука и предимно за закачане и гердани. Скромните ми възможности стигнаха до тук. Имах планове за още и най-различни, но не можах да осъществя всичко. И тъй като времето ме притиска, а имам и още много неща за вършене, тава ще е една кратка публикация:). Мислех да давам обяснения за направата им, но реших, че не е нужно, а и не знам до колко ще е разбираемо. Който иска – догодина!

Нямам време за нищо! А вие, кажете, как го правите, как се организирате?!  Най-добре е да не спя! Но и така не е сигурно. Не правете като мен да оставяте всичко за последният момент! Хайде до скоро, че работа ме чака!

Хубаво настроение на всички!