ТВОРЕНИЯ

05.10.2010

Неомъжена след 30 = самота ?!

Filed under: лични — Таня @ 21:51
Tags:

Не знаех дали изобщо да подхващам тази тема тук и доколко ще има смисъл, но ще напиша някой ред, защото вече не издържам. Последните дни ми се случиха толкова неща, толкова съм уморена и дори обезверена. На фона на световните и нашенски проблеми моите неща може да ви се струват смешни, но …

Аз съм на 32. И не съм омъжена. От няколко години в работата това ми създава известни затруднения, тъй като всички са семени с деца и не приемат мжето „положение“. А е и факт, че на неомъжениете и неродилите жени се гледа като на нереализирали се достатъчно в живота, дори в професията, отношението е леко пренибрежително. В 21 век дори има погледи от рода на съжалението, та се стигне и до осъждане. Казват, че това била ролята на жената – да бъде съпруга и майка. Не, че имам нещо против – искам го, но когато му дойде времето. Защо трябва да има насилие, нечисти сметки, уреждане… уж за добро?! Хора спрете, моля ви! Какво е това – всеки има право на избор как да живее. Трябва ли да осъждаме всичко, което не разбираме?

В последно време хората ме гледат странно, неразбиращо и се чудят защо съм такава, а аз съм различна, различна от тях. Искам да изживея живота си спрямо моите разбирания. Може би съм твърде наивна или глупава, но не искам да се подлагам на масовостта. Това е един наистина различен пост, по различен от рецептите и нещата, които обичам да правя и  които създавам. По различен със своят шепнещ глас и лека болезненост. Но и моето сестояние в мамента е такова. Простете за несвързаността. Само искам да бъда чута, ако може. Простете.

9 коментара »

  1. ОК -ти си знаеш.Дори и на шега не може…

    Коментар от lilia — 05.10.2010 @ 22:52 | Отговор

  2. Дерзай! Това си е твоя живот и ТРЯБВА да си го живееш, както ТИ намериш за добре! Колежката ми, която ми е най-близка в работата ми, е на 32 не е омъжена и е страхотен човек и професионалист. Никога на който и да е било в офиса ни не му е хрумвало да я притеснява за каквото и да било, свързано с личния й живот. Ела да работиш при нас🙂

    Коментар от Eoc — 05.10.2010 @ 23:00 | Отговор

    • Благодаря за разбирането! Може би наистина трябва да си сменя работата.

      Коментар от Таня — 06.10.2010 @ 22:53 | Отговор

  3. Таня, разбира се, че не е работа на никой да ти се бърка в личния живот. На неомъжените в работата ми винаги се е гледало с добро око, тъй като могат да остават до късно в работа, а не тичат веднага след края на работния ден да си сготвят на мъжа и децата и т.н.
    И аз на скоро си мислех, че няма угодия. Като си много млада в работата си млада и неопитна и твърде свежа за по-възрастните ти колежки, които ти съскат заради това (след години, точно с тези съскащите ставате почти най-добри приятелки ?!). След това работа, работа, работа, а къде остана личния живот? А след това, ох, ама имате ли деца и няма ли децата да ви пречат на работата. Да не говорим, че след това ще дойде момент, в който пък ще сме твърде стари за това или онова и общо взето той живота минал, а ние все неугодили на някой.
    Дълго стана, сори. Живей си своя живот и му се наслаждавай такъв какъвто е, че не знаем до кога и как ще е. Хубави дни ти желая!

    Коментар от малки неща — 06.10.2010 @ 8:50 | Отговор

    • Мира, всичко, което си написала ми е много близко, благодаря ти!

      Коментар от Таня — 06.10.2010 @ 22:54 | Отговор

  4. Аааааааа позната история. тези и аз съм ги слушала доста. Омъжих се „чак“ на 29 години, а родих първото си дете на 33, което за критериите на някои хора беше направо престаряла възраст. Честно да ти кажа мнението им хич не ми е притрябвало. Направих каквото чувствах, омъжих се, когато бях готова за това и за човек, какъвто исках. Наистина дълго го търсих, но надявам се няма да търчим към бракоразводната зала след няколко години брак, както става често с тези, които се женят „навреме“.
    И изобщо „навреме“ е точно когато ТИ решиш, че е, а не когато другите са сметнали за необходимо или пък общоприето.
    Знам обаче, че е ужасно досадно, болезнено и грубо, когато ти дрънкат глупости по повод на това, че не си омъжена и те гледат пренебрежително.
    Живей така както решиш, че трябва и ти е добре и не обръщай внимание на хорското тесногърдие. Познавам жени на 34, на 35, на 37 години, които не са омъжени и изобщо не им пука от този факт, все пак 21 век сме, а не викторианската епоха.
    Извинявай, дълъг пост се получи.
    Пожелавам ти повече поводи за усмивки и цветно настроение!

    Коментар от Lety — 08.10.2010 @ 1:01 | Отговор

  5. Таня, дори и да не намериш подходящия партньор за себе си, можеш да случиш на подходящ баща за детето си – и да си го родиш и отгледаш сама. Децата осмислят живота ни, а не партньорите и съпрузите. Бракът не ти осигурява автоматична резервация в рая. Слушай душата си, а не злобните хорски приказки. Ти си творец най-вече на своя живот – така че продължавай да създаваш красота и бъди в хармония със себе си!

    Коментар от axis — 08.10.2010 @ 15:07 | Отговор

  6. На хората им доставя наслада да се ровят в живота на другите. Ако се омъжиш, ще започнат да те обвиняват за друго, затова слушай сърцето си, а „доброжелателите“ да гледат себе си🙂

    Коментар от Aquawoman — 10.10.2010 @ 12:40 | Отговор

  7. Благодаря на всички ви за написаното! Благодаря!

    Коментар от Таня — 11.10.2010 @ 22:20 | Отговор


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.

%d bloggers like this: