ТВОРЕНИЯ

27.11.2011

Панирани ябълкови кръгчета

Любимото ми време от деня е сутринта, а още по любими са ми съботно-неделните утрини, когато всичко е някак по-забавено и спокойно.

Любимият ми сезон е есента и тази година за малко да го изпусна… като че ли не успях да се насладя изцяло и пълно на красотата му. Успях все пак да хвана краят му…

Тези панирани ябълкови кръгчета се оказаха не само вкусни и лесни за приготвяне, те ме отдаличиха от делника и ми върнаха спокойствието, което съм търсела. А и някак си много добре стоят до  розите, които направих от есенни листа…

Винаги съм смятала, че есента е сезонът, който най-много ми прилича, който носи успоконие на душата ми, но някак си и тъга… явно и аз съм такава…

След времето прекарано в дерзание, вземане на решения, чудене дали е редно и правилно да постъпиш по даден начин, загуби и най-накрая така жадувания покой, смятам, че намерих своя път…

Да, обичам есента… аз съм като нея…

Не можах да направя снимките, които исках, защото не мога да снимам добре с новия апарат, но в някаква степен смятам, че улових цветовете на есента.

Разбира се в рецептата няма нищо сложно. Тя се получи една импровизация на налични продукти и време на изпълнение. Бърза и лесна, идеалната закуска събота и неделя стрин.

Продукти:

  • 2 ябълки
  • около една чаена чаша брашно
  • 1/2 ч.л. сода за хляб
  • две три лъжици кисело мляко
  • чаена чаша прясно мляко
  • чаени лъжичка канела
  • олио за пържене
  • пудра захар за поръсване

Ябълките се обелват,   махат им се семките  и се нарязват на кръгчета. Брашното се смесва със содата, прибавя се канелата и постепенно се прибавят прясното и киселото мляко. Трябва да се получи смес по-гъста от тази за палачинки. Всяко ябълково кръгче се потапя добре в сместта и се пържи в добре загрята мазнина. Отцеждат се от излишната мазнина добре върху хартия.  По желание се поръсват с пудра захар. Лично на мен ми харесаха повече така. Явно много обичам сладко.

Тук бих добавила, че на тази рецепта сигурно много биха и подхождали и подправки като индийско орехче и джинжихил, но нямах. И така се получи добре.

Това е рецепта, която бих повторила отново и отново, а аз рядко повтарям рецептите… А в комбинацията с кафе… това трябва да се опита!

21.11.2010

Още малко есен, подправена с ястие от картофи и домати

Последните дни са толкова слънчеви и топли, че не ми се иска есента да си отива… Но още малко… Времето е нетипично топло за ноември, но на мен ми харесва. Листата почти окапаха и превърнаха улиците в красив, шарен, топъл килим. Жалко, че ги събират, иска ми се да постоят още малко. Любим момент ми е този… И сивотата на пейзажа не ми изглежда толкова грозна, а красота на листата, дърветата, небето ме пленява.

 Насладихме се на дълга и топла есен, благодарна съм. И все още не бързам да извадя по-топлите дрехи, отлагам го за по-нататък. Макар че и зимният студ, вятър и сняг си имат свое очарование, радвам се на всеки сезон… Но сега искам да задържа за по-дълго този момент и да не го пусна още малко.

 Напоследък дните ми минават забързано, напрегнато и нямам време и желание за нищо. Това ме навежда на мисълта колко малко внимание обръщам  на истинските неща. От стрес и бързане забравям за тях. А това пък от своя страна води и до нещо друго – колко е нередно да се работи! По-голямата част от животът ни минава на работа и в тревоги по нея! А утре пак е понеделник! Но стига!

 Сега да поговорим за по-приятни неща. Тази есен преоткрих няколко зеленчука. Първият е карфиолът. Не че не съм го хапвала преди, о не, но не знаех, че печен и с интересни подправки е толкова вкусен. Но май ще пиша допълнително за всички любими неща приготвени от него в друга публикация.

В момента преоткрих и картофите, и доматите. На пръв поглед нещо кой знае какво и двата зеленчука са толкова познати, но в допълнение на мащерка, босилек и карамелизиран лук нещата са малко по други – хем същото познато ястие, хем нещо различно и вкусно. Хареса ми!

 Рецептата е от eggs on sunday , един блог, който открих наскоро и ме впечатли с интересните си рецепти.

Картофено-доматено ястие:

Продукти:

  •  5 супени лъжици зехтин
  • 2 големи глави лук (по рецептата 1 кг и половина)
  • листа мащерка, сложих сушена
  • 3 големи картофа
  • половин чаша сметана
  • 4-5 домата (комбинация между червени и зелени) – не пропускайте зелените те дават много интересен леко кисел вкус на ястието
  • нарязан босилек
  • сол и черен пипер

В тиган загрях  3 суп. лъжици зехтин, добавих нарязаният на филиики лук, малко мащерка, черен пипер и сол. На слаб котлон лукът се пържи и разбърква често за около 20-25 минути, докато стане златисто кафяв. По този начин лукът се карамелизира и е много приятен на вкус.

Картофите нарязох на тънки кръгчета и ги добавих в купа със сметаната, мащерка, сол и черен пипер.

Доматите нарязох на средно дебели резени и ги подправих също с мащерка и черен пипер.

Правоътълна тавичка намазних с останалото количество зехтин и подредих изцедените от сметаната  картофи и доматите като се застъпват. Поръсих с малко пресен босилек (имам още малко в една саксийка на терасата), черен пипер и мащерка. Изсипах отгоре лукът и  отгоре сложих още един ред от картофи и домати. Затиснах добре зеленчуците и залях с останалата сметана от купата, поръсих с още босилек, мащерка и черен пипер.

Отгоре сложих алуминиево фолио и сложих да се пече в загрята фурна за около час. Може и по-малко, зависи от фурната ви. След това махнете фолиото и печете още 15 минути до златиста коричка. Сервирайте след като се охлади леко. Ами това е. Вкусно есенно ястие!

05.11.2010

Хризантемено и минзухарено

Filed under: есен,природа,цветя — Таня @ 22:53
Tags: ,

Тизи дни цветята ме впечатляват. Цветове, топлина, есен…

Есенни минзухари и есенни листа между тях… цветовете им си приличат. Обичам цветята, независимо какъв цвят са. Толкова нежни, крехки и нетрайни, също като живота (но и красиви…)

И този път с по-малко думи, само цветя и ЖИВОТ…

27.10.2010

Есенно

 Тези дни е много есенно. И лично на мен това е любимата ми част от есента – не много студено, листата са пожълтели, но не са окапали и навън времето става за разходки. В събота се насладихме на един такъв чудесен ден. Разходихме се из гората и се върнахме много, много заредени. А и след това каквото и да хапнеш е по-вкусно! Винаги се радвам на природата…

Не искам да изпадам в излишно многословие, ако имате възможност непременно се възползвайте…

 Природата във всичките си разновидности ме привлича. Извесно време бях под напрежение, но се оправих, хубаво е че знам с какво да се занимавам, когато съм така – да правя нещо с ръцете си. Този път сътворих този есенен венец. Не се получи по първоначалните замисли, но много ми харесва крайният резултат…

 Основата изплетох от вестници, научих се от  този  руски сайт. По подобен начин направих и няколко панерчета, планирам и още неща, като цяло това си е доста приятно и пристрастяващо занимание. По нататък ще пиша и за тях. Боядисах го с оранжево-червен латекс, които в крайна сметка прилича повече на розово като изсъхна. Украсата е доста семпла – от останали целофани и украси от букети, които иначе бих изхвърлила. В крайна сметка почти всичко за неговата направа е от отпадъчни материали, което много ми харесва…

  

Тук намериха място и моите хризантеми, много ги обичам, виреят вече сами на терасата…

 Не можах да се сърпя и приготвих нещо сладичко. Рецептата взех от любим блог за мен, който ми хареса от самото начало – този на  boryana ilieva с много млада и отворена към света майка. Истина е, че обичам тиква и искам да я включа във всевъзможни ястия. А и хубавото на този чийзкейк е, че не се пече, не се губи излишно време! Благодаря за рецептата, Боряна!

Дано есента да продължи по-дълго …

Блог в WordPress.com.