ТВОРЕНИЯ

21.11.2010

Още малко есен, подправена с ястие от картофи и домати

Последните дни са толкова слънчеви и топли, че не ми се иска есента да си отива… Но още малко… Времето е нетипично топло за ноември, но на мен ми харесва. Листата почти окапаха и превърнаха улиците в красив, шарен, топъл килим. Жалко, че ги събират, иска ми се да постоят още малко. Любим момент ми е този… И сивотата на пейзажа не ми изглежда толкова грозна, а красота на листата, дърветата, небето ме пленява.

 Насладихме се на дълга и топла есен, благодарна съм. И все още не бързам да извадя по-топлите дрехи, отлагам го за по-нататък. Макар че и зимният студ, вятър и сняг си имат свое очарование, радвам се на всеки сезон… Но сега искам да задържа за по-дълго този момент и да не го пусна още малко.

 Напоследък дните ми минават забързано, напрегнато и нямам време и желание за нищо. Това ме навежда на мисълта колко малко внимание обръщам  на истинските неща. От стрес и бързане забравям за тях. А това пък от своя страна води и до нещо друго – колко е нередно да се работи! По-голямата част от животът ни минава на работа и в тревоги по нея! А утре пак е понеделник! Но стига!

 Сега да поговорим за по-приятни неща. Тази есен преоткрих няколко зеленчука. Първият е карфиолът. Не че не съм го хапвала преди, о не, но не знаех, че печен и с интересни подправки е толкова вкусен. Но май ще пиша допълнително за всички любими неща приготвени от него в друга публикация.

В момента преоткрих и картофите, и доматите. На пръв поглед нещо кой знае какво и двата зеленчука са толкова познати, но в допълнение на мащерка, босилек и карамелизиран лук нещата са малко по други – хем същото познато ястие, хем нещо различно и вкусно. Хареса ми!

 Рецептата е от eggs on sunday , един блог, който открих наскоро и ме впечатли с интересните си рецепти.

Картофено-доматено ястие:

Продукти:

  •  5 супени лъжици зехтин
  • 2 големи глави лук (по рецептата 1 кг и половина)
  • листа мащерка, сложих сушена
  • 3 големи картофа
  • половин чаша сметана
  • 4-5 домата (комбинация между червени и зелени) – не пропускайте зелените те дават много интересен леко кисел вкус на ястието
  • нарязан босилек
  • сол и черен пипер

В тиган загрях  3 суп. лъжици зехтин, добавих нарязаният на филиики лук, малко мащерка, черен пипер и сол. На слаб котлон лукът се пържи и разбърква често за около 20-25 минути, докато стане златисто кафяв. По този начин лукът се карамелизира и е много приятен на вкус.

Картофите нарязох на тънки кръгчета и ги добавих в купа със сметаната, мащерка, сол и черен пипер.

Доматите нарязох на средно дебели резени и ги подправих също с мащерка и черен пипер.

Правоътълна тавичка намазних с останалото количество зехтин и подредих изцедените от сметаната  картофи и доматите като се застъпват. Поръсих с малко пресен босилек (имам още малко в една саксийка на терасата), черен пипер и мащерка. Изсипах отгоре лукът и  отгоре сложих още един ред от картофи и домати. Затиснах добре зеленчуците и залях с останалата сметана от купата, поръсих с още босилек, мащерка и черен пипер.

Отгоре сложих алуминиево фолио и сложих да се пече в загрята фурна за около час. Може и по-малко, зависи от фурната ви. След това махнете фолиото и печете още 15 минути до златиста коричка. Сервирайте след като се охлади леко. Ами това е. Вкусно есенно ястие!

05.11.2010

Хризантемено и минзухарено

Filed under: есен,природа,цветя — Таня @ 22:53
Tags: ,

Тизи дни цветята ме впечатляват. Цветове, топлина, есен…

Есенни минзухари и есенни листа между тях… цветовете им си приличат. Обичам цветята, независимо какъв цвят са. Толкова нежни, крехки и нетрайни, също като живота (но и красиви…)

И този път с по-малко думи, само цветя и ЖИВОТ…

27.10.2010

Есенно

 Тези дни е много есенно. И лично на мен това е любимата ми част от есента – не много студено, листата са пожълтели, но не са окапали и навън времето става за разходки. В събота се насладихме на един такъв чудесен ден. Разходихме се из гората и се върнахме много, много заредени. А и след това каквото и да хапнеш е по-вкусно! Винаги се радвам на природата…

Не искам да изпадам в излишно многословие, ако имате възможност непременно се възползвайте…

 Природата във всичките си разновидности ме привлича. Извесно време бях под напрежение, но се оправих, хубаво е че знам с какво да се занимавам, когато съм така – да правя нещо с ръцете си. Този път сътворих този есенен венец. Не се получи по първоначалните замисли, но много ми харесва крайният резултат…

 Основата изплетох от вестници, научих се от  този  руски сайт. По подобен начин направих и няколко панерчета, планирам и още неща, като цяло това си е доста приятно и пристрастяващо занимание. По нататък ще пиша и за тях. Боядисах го с оранжево-червен латекс, които в крайна сметка прилича повече на розово като изсъхна. Украсата е доста семпла – от останали целофани и украси от букети, които иначе бих изхвърлила. В крайна сметка почти всичко за неговата направа е от отпадъчни материали, което много ми харесва…

  

Тук намериха място и моите хризантеми, много ги обичам, виреят вече сами на терасата…

 Не можах да се сърпя и приготвих нещо сладичко. Рецептата взех от любим блог за мен, който ми хареса от самото начало – този на  boryana ilieva с много млада и отворена към света майка. Истина е, че обичам тиква и искам да я включа във всевъзможни ястия. А и хубавото на този чийзкейк е, че не се пече, не се губи излишно време! Благодаря за рецептата, Боряна!

Дано есента да продължи по-дълго …

15.08.2010

На разходка в планината

  Планината е радост. Планината е живот. Планината зарежда с енергия. Каквото и да кажа за тези божествени местенца все ще е малко. И всяка година благодаря, че съм успяла да се докосна до тази красота, да се порадвам на свежеста и аромата и.

  А знам, че има толкова местсенца, които не съм видяла, че чак не искам да мисля. И всичко това в България. Кой казва, че нямаме красива природа?!  Обаче трябва да се научим да я пазим. Когато прекараш извесно време на такива кътчета се връщаш не само отпочинал, но и зареден с енергиите на планината…

  А тя планината ни омагьосва. Загубваме се в нея, не ни трябва повече (ама после трябва и да се намерим). Там въздухът е свеж и хладен, няма шумове, които да ни разсейват, освен тези на птичките, а накрая такива стават и мислите ни. Чисти и свежи.

  Мисля, че снимките говорят за себе си повече от моите думи. Макар да не съм задобряла с фотоапарата, смятам, че донякъде съм уловила красотата на природата. Дано ви придам малко от нея.

  Някой браха билки, а аз боровинки. Не че бяха много, само колкото да си хапна. Билки набрах съвсем мъничко, колкото за няколко чая през зимата. Казват, че планинските билки имат друг вкус. Предполагам, че е така…

  А аз не можех да спра да се радвам на тревата, птичките и слънцето. Много е хубаво да лежиш на земята без да мислиш за нищо, да освободиш душата си от всички малки и големи проблеми, да задържиш момента за по-дълго…

   Като се прибрах в къщи не можах да се стърпя да си купя килограм боровинки, защото гладът ми за тези плодове изобщо не беше отминал, а и исках да приготвя сладко. И така успешно останаха 700 гр. боровинки, от които направих боровинково (много вкусно) сладко. Макар и не от планината, но нищо…

  В направта на едно сладко няма нищо сложно. Хубавото на домашните продукти, обаче, е че няма Е- та и консерванти – само плодове и захар. Може да замените обикновената захар с плодова.

Боровинково сладко

  • 700 гр. боровинки
  • 200 гр. захар (не исках моето да е много сладко)
  • кората на половин лимон

  Хубаво почистете и измийте боровинките от листенца и загнили плодове. От вечерта ги сложете в по-голяма тенджера и порасете със захарта. По този начин плодовете си пускат сок и захарта се разтопява в него. На сутринта настържете лимоновата кора  ги  сваварете на средно силен котлон като разбърквате и внимавате да не загори. Сладкото е говово, когато като сложите малко в чинийка и остава пътечка, която не се разлива щом минете със лъжица. При мен отне 15 минути. Още горещо сложете в буркани с винтови капачки  и обърнете обратно докато се охлади. Аз успешно направих две бурканчета. Остана ми още малко, но не достатъчно затова исках да приготвя някакъв десерт, но не много сложен и неизискващ стоене край печката (достатъчно ми беше сладкото). Харесах предложението на Руми за портокалови тарталетки, но в случая моите са боровинкови.

Боровинкови тарталетки 

  Рецептата изпълних по указанията на Руми. Направих малки промени – сложих бисквити с овесени ядки“Ревю“ вместо обикновении  и тъй като нямах рингчета в които да подредя  десерта използвах, така да се каже, малка хитрина. Облепих с фолио формички за крем карамел, в тях сложих първо бисквитената смес, отгоре сместта с маскарпонето и оставих да се стегне в хладилника. Когато стана готово внимателно махнах фолиото и декорирах със сладкото. Хареса се много. Благодаря за рецептата. Дано да съм била полезна.

 

  Ами това е радвайте се на природата и я пазете чиста!

10.05.2010

На разходка в Трявна

Filed under: природа — Таня @ 15:50
Tags:

  През един от четирите почивните дни отидохме до Трявна. Градът е разположен на 20 км източно от град Габрово.  Никога не бях ходила там, а много ми се е искало. Градът е повече туристически, но е много красив и аристократичен. Няма нищо общо с други от този тип. Има своя обаятелност. Улиците и природата са запазили своят характер от преди години. Много ми хареса църквата „Св. Архангел Михаил”, която  през 1814 г. е окончателно възстановена, след като била многократно атакувана от османските набези през Средновековието.  Също така и Даскаловата къща. Построена през 1808 г. днес тя е музей на резбарското и зографското изкуство, в който се намират прочутите резбовани слънца.

Тревненската иконописна школа, разположена в „Царския параклис“, показва над 160 икони на стари майстори.

  Местните жители не са позволили да се загуби онази автентичност на миналото, която припомня колко силен е бил духът на Възраждането, духът на българина.

  Не на последно място се радвахме на хубавото време и зеленината и цветята наоколо.

  Едно от нещата, които не можете да откажете, е да опитате местната гъбена супа, приготвяна от няколко вида ароматни местни гъби. Тя и тревненският таратор са специалитетите на града.

05.04.2010

Пролетен цвят … от хартия

Filed under: природа,HandMade — Таня @ 21:25
Tags: , ,

Днес бе последният от празничните почивни дни, много жалко. Колкото и да не ми се иска от утре отново съм на работа.  Днес в това хубаво време се разходих, направих някоя снимка на цъфналата пролет. Прииска ми се да задържа този миг за дълго и да не го пусна. Обзе ме безвремие. Когато се прибрах ме засърбяха ръцете, трябваше да направя нещо. Така се родиха тези пролетни хартиени цветове. Стават много бързо и не изискват кои знаи какви материали. Събрах сухи клонки, нужно е и малко лепило и няколко салфетки (бели и жълти), да… и някоя хубава ваза, в която да ги поставите.

Нарязвам белите салфетки на квадрати със страна горе-долу пет сантиметра. Сгънах ги  по начина показан на първата снимка.  От жълтите правя малки топченца.

         

 За листенца вързах зелен конец – малко нестандартно, но ми харесва. На моите клончета кацна и една калинка! Направих я  от половин орехова черупка, оцветих в червено, нарисувах й точки. Крачетата й са от картон, който оцветих в черно.

Хубави пролетни дни. И безболезнено адаптиране към работната седмица!

19.03.2010

Хлебчета със спанак, моркови и картофи

Filed under: природа,рецепти,хляб — Таня @ 16:49
Tags: ,

След зимата миналата седмица, днешният ден е страхотен. Топъл, слънчев, радостен.  Нищо не може да се сравни с хубавото време .  Небето е ясно и синьо. Дори утрото беше прекрасно. Днес чух и птичите песни. Те показват, че и дългата зима си има край.  Най-накрая идва вълшебницата пролет. Пролетта вече се усеща и по цветята и дърветата. След кокичетата и другите пролетни цветенца се събудиха и ни радват със своите багри…

Отделям малко време да се насладя на природата. При тази пъстрота и зелинина…

 ….ми се иска да остана насаме със себе си, да не мисля за нищо друго освен за слънчевите лъчи, които топлят земята. Оставам с този момент за дълго и го пренасям в дома си. Нищо не може да се сравни с това.

 

  Общуването с природата ме зарежда с нови сили, радост и убеждението, че в живота са важни малките неща.  Пролетта ни носи цветове, но и нещо различно, събужда и земята,  и нас за нов живот. Днес си пожелах да приготвя нещо хубаво и цветно като пролетта и нейният зелен цвят.

 Хлебчета със спанак, моркови и картофи

Продукти

500 г брашно

250 г спанак

200 г прясно мляко

100 г масло

2 моркова

3 картофа

1/2 пакетче прясна мая

сол

2 щипки захар

Маята се залива с малко от прясното мляко и 2 щипки захар. Оставя се настрана за няколко минути.  Морковите и картофите се сваряват. Спанакът се  бланшира. Сварените зеленчуци се пасират, прибавя се топлото прясно мляко, шупналата мая и разтопеното масло и сол. Обърква се добре. Брашното се пресява и се добавя на части при непрекъснато бъркане. Трябва да се получи гъсто тесто, което може да се меси. Оформят се малки хлебчета, които се оставят да втасат в намаслена тава. При мен втасването отне 45 минути – или доката увеличат двойно обема си. Пекат се в предварително загрята фурна.  Много са вкусни! Приятен апетит.

И хубави почивни дни!

10.03.2010

Остатъци от зима

Filed under: зима,природа — Таня @ 23:29
Tags:

 

Днес реших да направя малко снимки на  зимата, която покри със сняг цъфналите кокичета в градината, нарцисите …

… и почти напъпилата слива…, чиито клони са  до земята…

… и въпреки студа и оставащия сняг е толкова красиво…

 … закъсняла зима…

Create a free website or blog at WordPress.com.