ТВОРЕНИЯ

16.05.2011

Сладкиш от изсъхнал козунак и кифлички

Да, знам, че Великден отдавна мина и замина, но ако  като мен сте направили доста кифлички и козунаци и след един период от време никой не иска да ги хапва, поради това, че са омръзнали, а и колкото и да раздаваш, то няма свършване. Та и ако вие сте като мен и не обичате да хвърляте храна, то този сладкиш е за вас. Само се чудя как така и кифличките, и козунаците се запазиха без проблем досега, само малко изсъхнаха, а за купените от магазина досега не ми се е случвало. Странно,  макар да имат доста подобрители.

Този сладкиш е много подходящ (според мен) за кафето с мляко сутрин, идеален за една ленива неделна закуска. Когато всичко е някак по-бавно и безгрижно, ех, жалко, неделя е още далече.  Дори си помислих, че може да омеся още козунаци, за да го направя отново.

Сладкиш от изсъхнал козунак (кифлички):

  • козунак (кифлички) около половин килограм
  • 500 мл. прясно мляко
  •  3 яйца
  • 1/2 ч. ч. захар
  • малка бучка масло
  • стафиди
  • нарязани орехи
  • сладко (моето беше от къпини)

Маслото и 3-4 супени супени лъжици захар се карамелизират на котлон или във фурната докато захарта придобие светло кафяв цвят. Върху нея се нарежда нарязаният на филийки козунак. Между тях се слага по малко сладко, орехови ядки и стафиди. Всичко тов се залива със сместа от разбитите яйца, останалата захар и млякото. Добре е всичко това да престои известно време, за да може козунакът да поомекне и да поеме от сместта. Може да се приготви от вечерта и сутринта да се опече, но аз признавам, че не го направих. Пече се на умерена фурна докато се зачерви. Карамел, стафиди, масло…ммм…

Да… Рядкото ми включване тук не значи, че вече съм се отказала от блогването. Не. Не искам да се оправдавам с феномена време. Не че и няма  за какво да пиша или не искам. Факт е, че напоследък все по-малко намирам търсеното от мен спокойствие. Дано да го открия някой ден.

 Тези дни откривам красотата в изсъхналото лале и полузаспиващото коте. Красиви са и двете. Намирам за миг своето спокойствие.

Advertisements

22.04.2011

Великденски приготовления

Приготовленията за Великден тази година започнах по-отрано, но естествено, по закон,  не успях да свърша всичко на време. Част от нещата не успях да осъществя, но нищо, догодина. Започнах правенето на двата козунака в 7 часа вечерта и успях да свърша късно, късно… Но тази тема не искам да я подхващам сега.

Разбира се нямаше как да пропусна боядисването на яйцата, но не само с обикновените химични бои, а и с природни. Миналата година опитах за първи път с люспи от лук и резултата ми хареса. Тази година отново го направих като добавих и някой други неща. А  ето и какво направих:

  • с куркума – доста добър жълт цвят. Разтворих едно пакетче в гореща вода и добавих оцет. Сварените яйца се държат в отварата.
  • с червено вино – леко лилавеещо синьо – първата ми идея беше с черно грозде, но по това време не намерих. Сварените яйца си постояха в него.
  • с люспи червен и жълт лук – по технологията от миналата година, но с малка разлика – обвих суровото яйце с люспите (добре е да са повече), сложих чорпогащника и завързах с конец. Сложих в тенджера да се варят. С червеният лук са по-наситени цветовете.
  • По същият начин направих яйчица със прясна коприва – получи се много лека резеда;
  • Липов цвят – получиха се бежови яйца

 Яйцата с жълт и червен лук, коприва и липов цвят сложих както са опаковани и завързани здраво с чорпогащник заедно да се сварят. Тук може би е моята грешка, защото както се вижда и от снимките цветовете са горе долу в един и същи нюанс. Във вързопчетата поставих и различни цветенца и листенца за да станат шарки. Във водата добавих и оцет. Варих 15 минути на слаб котлон. Всички яйца  постояха около шест часа в отварите си. 

Исках да експериментирам и с други оцветители като червено зеле (не намерих) и стипца, червено грозде, но догодина.  Да знаете, че  яйца с естествени оцветители в къщи не се харесват особено, на почит са останалите боядисани с ярки и красиви цветове по различни технологии. Аз ги харесвам, има особен ретро чар в тях.

За пръв път правя козунак. До сега съм правила само кифлички. Вдъхнових се за това от всички кулинарнни блогове. Рецептата за тестото, която използвах е на великденските кифлички,  които правим всяка година. Пропорциите на яйца, мляко и всички останали продукти е същата. Естествено и технологията на приготвяне. За два козунака използвах еднат доза от тестото. Тази рецепта за мен е много сполучлива. Направих различна плънка:

  • стафиди – около 100 гр.
  • сладко от боровинки
  • нарязани орехи
  • захаросани портокалови корички, нарязани
  • бланширани бадеми за забождане

Разделих тестото на две равни части. Едната част разделих на три и разточих. Във всяка част сложих от плънката. Направих на плитка и сложих във продълговата форма за кекс. Другата част от тестото разделих на две правоъгълни части. Върху първата разстелих плънката и покрих с втората част от тестото. Усуках и сложих в кръгла форма за кекс. Намазах с разбит жълтък след второто втасване и поръсих със захар, сусам, цветна захар и набодах със бланширани бадеми.

Това са моите опити тази година.

 

  Естествено не минахме и без кифличките. Без тях не може. Те са на особена почит. И да знаете, че не съм направила всичко сама, имах си помощници. Сговорна дружина, планина повдига!

Разбира се празникът не е само в яденето и пиенето. Празникът е в душите ни. По добре да се обръщаме и към тях!

Хубави празнични дни!

18.04.2011

Просто курабийки

 

 Честита Цветница!

В този хубав ден  (вече почни нощ докато се наканя), реших да споделя тази рецепта, преписана от старата тетрадка на майка ми и толкова правена през годините. Незнайно защо името на тези курабийки е бухти. Заедно с великденските кифлички се приготвят редовно по тази част на годината у нас. На мен лично са ми много любими, празнични и вкусни. А и в приготвянето им няма нищо кой знае какво, тестото се меси лесно, няма втасване, общо взето няма какво да се обърка.

И едно малко отклонение преди рецептата, ако позволите. Може би е време да преразгледам приоритетите си и да се организирам по-добре! Все с нещо важно съм заета, все нещо неотложно трябва да свърша… а животът си тече.  Поне не забравям да видя и да се порадвам на всяка  всяка тревичка и цвете… пролетта е толкова красива (макар че есента повече ми отива). Започват дългите разходки! Да не забравям и пролетният дъжд, който след себе си оставя само свежест. 

 Добре. А ето все пак и рецептата:

Курабийки с орехи:

Продукти за тестото:

  • 4 яйца
  • 1 ч.ч. разтопено масло
  • 1 1/2 ч.ч захар
  • 1 ч. ч. кисело мляко
  • едно пакетче амонячна сода и 1/2 ч. л. хлябна сода
  • настъргана кора от един лимон
  • брашно около килограм

Продукти за украса:

  • мармалад, аз сложих от сини сливи, но може и друг
  • разтопено масло
  • един разбит белтък
  • нарязани на едро орехи

Аз направих половината от посочената доза и се получиха 52 курабийки.

Яйцата се разбиват със захарта с миксер докато побелеят. Прибавят се последователно разтопеното и охладено масло, киселото мляко, в което са разтворени амонячната и хлябна сода, лимоновата кора. По малко се прибавя брашното, замесва се меко тесто. Правят се топчета колкото орех, вътре се слага мармалад и се оформят. Слес това се потапят в разбития белтък, следва разтопеното масло и накрая в нарязаните орехи. Нареждат се в подмазана тава и се пекат в умерена фурна.

Ами това е. Получават се много крехки и вкусни курабийки. Насладете им се подобаващо и в добра компания (или самостоятелно)!

 Животът е прекрасен! Докато сме живи, до го живеем!

08.03.2011

В очакване на пролет

Filed under: празници,HandMade — Таня @ 23:27
Tags: ,

Или по-скоро малко по-различна публикация за осми март. Хубаво е да празнуваме, спор няма, но защо само веднъж в годината? Днес Мира написа нещо, което много ме докосна и споделям напълно, за това смятам за излишно да пиша каквото и да било друго по темата.  Не разбирайте погрешно – празниците са хубаво нещо! Честит празник на всички жени!

Идеята за паното по-горе не е моя идея, видях я някъде из интернет, но я споделям, за да си припомня, че все пак пролетта наближава, че след всеки мраз идва и топлина, след всяка тъга идва и радост, особено в днешния ден. Празниците, празнувани масово от хората ми действат по този начин.

28.02.2011

Мартенички II

Filed under: празници,HandMade — Таня @ 23:00
Tags: ,

Честита Баба Марта на всички! Да сте весели и засмени, румени червени!

Днешните ми предложения са за мартенички на една кука и предимно за закачане и гердани. Скромните ми възможности стигнаха до тук. Имах планове за още и най-различни, но не можах да осъществя всичко. И тъй като времето ме притиска, а имам и още много неща за вършене, тава ще е една кратка публикация:). Мислех да давам обяснения за направата им, но реших, че не е нужно, а и не знам до колко ще е разбираемо. Който иска – догодина!

Нямам време за нищо! А вие, кажете, как го правите, как се организирате?!  Най-добре е да не спя! Но и така не е сигурно. Не правете като мен да оставяте всичко за последният момент! Хайде до скоро, че работа ме чака!

Хубаво настроение на всички!

1 година и …

Е, хайде да се поздравим! На днешният ден преди една година започнах да водя моят блог. Бях решила да не споменавам за това, за да избягам от клишето, но в крайна сметка реших да отбележа денят. Не че е кой знае какво, или че е нещо особено важно – на фона на всичко случващо се около нас това е без значение, но година по-късно за мен блогът има значение. Да ми припомня да забелязвам всички онези малки неща, на които не обръщам  внимание, да отпускам от напрежението и стреса на делничният ден, да си имам място,  където да бъда позитивна и да не се съобразявам с нечие мнение (това особено ме мъчи в ежедневието). Не на последно място намерих толкова много нови виртуални приятели, че само мога да се надявам съдбата да ни срещне един ден и наистина. За мен блогът не е само писането на рецепти, готвенето или създаването на разни красоти. Той е част от моят живот.  Вярвам, че това ще го кажат повечето водещи блог и то е истина. Лошото е, че не мога да се организирам да пиша редовно и да намеря време да направя всичко, което ми се иска.

Радвам се на всяко едно мнение. Помня колко бях несигурна в началото. Като  на сън мина всичкото това време…Но не е ли така и с целият живот?

Но стига писаници. Време е за рецептата. Шоколадови кексчета със шоколадов ганаш. Отдавна мислех да ги направя, но ето че си намерих и повод…

Шоколадови кексчета (мъфини)

За кексчетата (при мен се получиха 10 броя):

  • 2 ч.ч. брашно (200 гр.)
  • 1 бакпулвер (10 гр.)
  • няколко капки есенция ром или ванилия
  • 3/4 ч.ч. захар (100 гр.)
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. прясно мляко (200 мл.)
  • 1/2 ч.ч. олио (100 мл.)
  • 2 с.л. тъмно какао, препълнени
  • блокчета  шоколад, начупени на парченца

( 1 ч.ч. = 200 мл.)

 Пресейте заедно брашното, ванилията и бакпулвера в голяма купа. Добавете захарта и разбъркайте добре. Ако използвате есенция, добавете я към млякото. В друга купа с вилица разбийте яйцата, добавете постепенно олиото и накрая прясното мляко, в което предварително сте разтворили какаото. Направете кладенче в средата на сухата смес и постепенно добавете яйчната смес, като се стараете да не разбърквате прекалено много (иначе мъфините няма да станат пухкави). Поставете хартиена кошничка във всеки отвор (или намажете с масло и поръсете с брашно). Напълнете всеки отвор до 1/2 от височината с тесто. Отгоре поставете по едно парченце шоколад. Допълнете с тесто до 3/4 от височината на отворите. Изпечете за около 20-25 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна. Извадете от фурната, охладете за около 5 минути и извадете кексчетата от формата. Може да поръсите с пудра захар, а може и като мен да неправите шоколадов ганаш (за втори път правя и много ми харесва!)

За шоколадовия ганаш:

  • 80 гр черен шоколад
  • 60 мл сладкарска сметана

Смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа докато се стегне. С лъжица се намазват гововите кексчета.

Вече всички кексчета (мъфинки) са унищожени!

24.02.2011

Мартенички

Filed under: празници,HandMade — Таня @ 23:13
Tags: ,

Напоследък все нямам време. Нямам време да довърша отдавна започнати неща, да правя други не започнати изобщо, да се радвам на света изобщо. Таз годишните ми мартенички търпеливо изчакват да ги завърша най-накрая и да ги представя тук. Надявам се до първи март да успея. Може да направя и част от миналогодишните, особено онези с възелчетата, които съм правила най-често. Много са ми любими тези мартенички. Толкова нежни и красиви. Но може би вече е време за промяна. Стига с едно и също.

Като цяло обичам да изработвам мартенички. Стига да не са в последния момент както често се случва :). Но тези на снимката не са от новите. Стари са, но много любими. Украсяват ми стената цял месец и не ми омръзват. От вълна и обикновени конци. Класика. Обявявам се твърдо  против китайските мартеници.

Направата им не изисква кой знае какви умения. Само плетенето на една кука може да е по-трудно, но полата  може да се замени и с шарено парче плат.

Жалко, че нямам вълна, за да изработя още мартенички от нея.

И не забравяйте, че пролетта всеки момент ще е тук. Може би днешният сняг е последният за тази зима, макар че и в него си има очарование.

13.02.2011

Искам…

Преди време попаднах на това  в интернет, не знам кой е авторът:

 ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ,  БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ.
ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ,  БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ.
ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ,  НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН.
ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ,  НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ.
ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ,  БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН.
ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ,  БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН.
ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ.
ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО,  БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ.
ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ,  КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ.
ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ,  БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ.
ИСКАМ ДА ЗНАЕШ….ЧЕ ДНЕС МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН…
БЕЗУСЛОВНО…

 

Разбира се, добро е, а ето и моят отговор:

КОЛКОТО И ДА МЕ СЪДИШ НЕ СПИРАЙ ДА МЕ ЧУВАШ.

НЕ ТЕ КАРАМ ДА МИ ВЯРВАШ,  А ДА СИ ПОВЯРВАШ.

КАКВОТО И ДА РЕШАВАШ ЗА МЕН – НЕ СПИРАЙ ПОМОЩА СИ.

КОГАТО СЪМ В ГРИЖИТЕ ТИ – БЪРЗО СЕ НАМИРАМ.

ИСКАМ НЕ ТОЛКОВА ДА МЕ ГЛЕДАШ,  А ПО-СКОРО ДА МЕ ВИЖДАШ.

И ДА СЕ НАГЪРБЯ С ТЕБЕ, ТОВА Е НАЙ-ЛЕКАТА ТЕЖЕСТ.

КОЛКОТО И ДА МЕ ЛЪЖЕШ – НЕ МОЖЕШ МЕ ИЗЛЪГА!!!

И ДА СИ БЛИЗО, И ДА СИ ОЩЕ ПО-БЛИЗО – КАКЪВ Е ПРОБЛЕМА!?

КОЛКОТО ПО-МЕ ПОЗНАВАШ – ПО-ЩЕ МЕ ХАРЕСВАШ.

МОЖЕШ ДА МЕ ПРОМЯНЯШ,  НО АЗ ДА НЕ ЗНАМ ЗА ТОВА.

И ТИ САМ  СИ ЗНАЕШ,  ЧЕ МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН.

А ЗА УСЛОВИЯ ДА НЕ ГОВОРИМ ИЗОБЩО!!!

11.02.2011

Валентинки от ръчна хартия

 Тази година като че ли друго не ми се прави. Само опити на правене на различни неща от рециклирана хартия. Къде по-успешни къде не толкова! Какъв по-добър повод от предстоящият празник. И макар че направих вече доста, не ми се спира до тук. Знам, че картичките са само едно от нещата, които могат да се правят от рециклирана хартия.

 За сърцата използвах голяма формичка за бисквити и после по познатият начин – изливах хартиената каша върху ситото и украсявах с най-различни листенца, тревички, цветя. Цяла година вече суша какви ли не неща, всичките ми книги са пълни с такива, като не броя и няколко торби на терасата с изсушени листенца от всякакви цветя. Нареждам ги върху мокрото листче и чак тогава попивам с гъбата и най-накрая минавам с ютията.

 За акцент в картичката използвах и различни малки сърца и цветенца, направени с помощта също на форми за бисквити.

При тези картички не можах да постигна добър резултат от оцветителя за латекс, затова използвах изрезки от различни цветни хартии – червена, розова, лилава. Резултатът е много добър, естествено.

 Тази година за мен определено са хит  картичките с лята чушка. Няма как когато любовта е бурна да не е и люта!  Идеята ми хареса още преди време от Ирина , така че нямаше как да не се възползвам.

Като цяло рециклирането на хартията за мен се превърна в едно много приятно и релаксиращо занимание, което дори измести готвенето на този етап, а аз много обичам да готвя! Надявам се да ми дойде вдъхновение и за това. Не че изобщо не го правя, не, правя го почти всеки ден, но за сега нищо не е било достатъчно необичайно и оригинално, за да го споделя тук.  До къде ще ме доведе всичко това – и аз не знам, но ще правя това, което ме вдъхновява на момента. Ще поживеем и ще видим.

 Работата ме натоварва, но писането тук, снимането всеки ден и правенето на не дотам „важни“ неща ме карат да се чуствам жива. Както и природата, споделената емоция и радост. Дано поне до някъде да ви изваждам от ежедневието, в което всички живеем.

Цялата колекция от картички може да видите отново тук ,защото не бих ви оттегчавала с всички направени.

Приятен петък и край на работната седмица!

30.01.2011

Картички със сърца оригами

Filed under: картички,HandMade — Таня @ 14:36
Tags: ,

 За Свети Валентин разбира се. Но ние в България имаме още един празник на 14 февруари – Трифон Зарезан.  Интересното е,  обаче, че който и от двата празника да изберете да празнувате се оказва, че и двамата светци са живели по едно и също време и претърпяват мъченическа смърт. Според wikipedia е вероятно това да е един и същи човек 😉 ! Интересно! Плодородието и любовта се преплитат, ама като помисли човек е логично.

И макар католически този празник ми харесва. Хубаво е да кажеш още веднъж обичам те на човека до теб. С какво всеки избира сам. Моето предложение са тези лесни за изпълнение и ефектни картички. Не е нужно да сте правили много оригами, за да се справите. Сърцето е много лесно за изпълнение. Нужен ви е правоъгълен лист хартия (моят беше с размери 20/10 см.) за сърцето, различен цвят картони и хартиени торбички за  подаръци или красиви салфетки, които да залепите на картона. Ако използвате салфетки е добре след като залепите с лепилото да изгладите леко с ютията през парче плат, защото стои нагърчено. Подробни указания за сърцето може да намерите тук, опитайте и ще се убедите, че е много лесно. Снимките са много подробни и точни. Ако някой се затруднява – ще помогам! А ако искате такава картичка и с нея да зарадвате любим човек – с удоволствие ще ви изпратя!

Да знаете, че съм си наумила да направя и още неща за празника, само се надявам да успея да ги осъществя и да имам време да ги споделя с вас. 

Тези дни са много студени, надявам се да намерите топлина под каквото и да е форма, която да ви сгрее! И нека не обръщаме внимание на лошото, а да се радваме на хубавото!

« Предишна страницаСледваща страница »

Create a free website or blog at WordPress.com.