ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

 

  Последните часове на 2012 година отминават… И май е време и аз да се успокоя и да започна празничното приготовление. Тези празници изкарах само в къщи, добре че бяха няколко добри стари приятелки, които успяха да ме накарат да се облека и изляза. Чесно казано искам тази година вече да си отива… Дано 2013 донесе повече хубави дни за всички нас…

  Толкова много почивни дни, а аз ги пропилях, както пропилявам и всичко в живота си… Не, не искам да звуча песимистично, искам да мога и аз като другите отново да се радвам на живота…

  Мило мое момче, прости ми грешките, моля те от сърце…

  Пожелавам на всички ви една добра, здрава и изпълнена с хубави дни и незабравими моменти Нова година! МИР, ЛЮБОВ, СПОКОЙСТВИЕ В ДОМОВЕТЕ И СЪРЦАТА ВИ!

  Снимката е стара, отпреди две години, не можах да се организирам да направя друга, по-добра… За догодина може би…

1 година и …

Е, хайде да се поздравим! На днешният ден преди една година започнах да водя моят блог. Бях решила да не споменавам за това, за да избягам от клишето, но в крайна сметка реших да отбележа денят. Не че е кой знае какво, или че е нещо особено важно – на фона на всичко случващо се около нас това е без значение, но година по-късно за мен блогът има значение. Да ми припомня да забелязвам всички онези малки неща, на които не обръщам  внимание, да отпускам от напрежението и стреса на делничният ден, да си имам място,  където да бъда позитивна и да не се съобразявам с нечие мнение (това особено ме мъчи в ежедневието). Не на последно място намерих толкова много нови виртуални приятели, че само мога да се надявам съдбата да ни срещне един ден и наистина. За мен блогът не е само писането на рецепти, готвенето или създаването на разни красоти. Той е част от моят живот.  Вярвам, че това ще го кажат повечето водещи блог и то е истина. Лошото е, че не мога да се организирам да пиша редовно и да намеря време да направя всичко, което ми се иска.

Радвам се на всяко едно мнение. Помня колко бях несигурна в началото. Като  на сън мина всичкото това време…Но не е ли така и с целият живот?

Но стига писаници. Време е за рецептата. Шоколадови кексчета със шоколадов ганаш. Отдавна мислех да ги направя, но ето че си намерих и повод…

Шоколадови кексчета (мъфини)

За кексчетата (при мен се получиха 10 броя):

• 2 ч.ч. брашно (200 гр.)
• 1 бакпулвер (10 гр.)
• няколко капки есенция ром или ванилия
• 3/4 ч.ч. захар (100 гр.)
• 2 яйца
• 1 ч.ч. прясно мляко (200 мл.)
• 1/2 ч.ч. олио (100 мл.)
• 2 с.л. тъмно какао, препълнени
• блокчета  шоколад, начупени на парченца

( 1 ч.ч. = 200 мл.)

 Пресейте заедно брашното, ванилията и бакпулвера в голяма купа. Добавете захарта и разбъркайте добре. Ако използвате есенция, добавете я към млякото. В друга купа с вилица разбийте яйцата, добавете постепенно олиото и накрая прясното мляко, в което предварително сте разтворили какаото. Направете кладенче в средата на сухата смес и постепенно добавете яйчната смес, като се стараете да не разбърквате прекалено много (иначе мъфините няма да станат пухкави). Поставете хартиена кошничка във всеки отвор (или намажете с масло и поръсете с брашно). Напълнете всеки отвор до 1/2 от височината с тесто. Отгоре поставете по едно парченце шоколад. Допълнете с тесто до 3/4 от височината на отворите. Изпечете за около 20-25 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна. Извадете от фурната, охладете за около 5 минути и извадете кексчетата от формата. Може да поръсите с пудра захар, а може и като мен да неправите шоколадов ганаш (за втори път правя и много ми харесва!)

За шоколадовия ганаш:

• 80 гр черен шоколад
• 60 мл сладкарска сметана

Смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа докато се стегне. С лъжица се намазват гововите кексчета.

Вече всички кексчета (мъфинки) са унищожени!

Искам…

Преди време попаднах на това  в интернет, не знам кой е авторът:

 ИСКАМ ДА МЕ ИЗСЛУШВАШ,  БЕЗ ДА МЕ СЪДИШ.
ИСКАМ ДА МИ ВЯРВАШ,  БЕЗ ДА ИЗИСКВАШ.
ИСКАМ ПОМОЩТА ТИ,  НО НЕ И ДА РЕШАВАШ ВМЕСТО МЕН.
ИСКАМ ГРИЖИТЕ ТИ,  НО НЕ И ДА МЕ ОБЕЗЛИЧАВАШ.
ИСКАМ ДА МЕ ГЛЕДАШ,  БЕЗ ДА ПРОЕКТИРАШ ТВОИТЕ НЕЩА У МЕН.
ИСКАМ ДА МЕ ПОДКРЕПЯШ,  БЕЗ ДА СЕ НАГЪРБВАШ С МЕН.
ИСКАМ ДА МЕ ЗАЩИТАВАШ БЕЗ ЛЪЖИ.
ИСКАМ ДА СИ БЛИЗО,  БЕЗ ДА МЕ ЗАВЗЕМАШ.
ИСКАМ ДА ПОЗНАВАШ МОИТЕ ЧЕРТИ,  КОИТО НАЙ- СИЛНО ТЕ ОТВРАЩАВАТ.
ИСКАМ ДА ГИ ПРИЕМЕШ,  БЕЗ ДА СЕ ОПИТВАШ ДА ГИ ПРОМЕНИШ.
ИСКАМ ДА ЗНАЕШ….ЧЕ ДНЕС МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН…
БЕЗУСЛОВНО…

 

Разбира се, добро е, а ето и моят отговор:

КОЛКОТО И ДА МЕ СЪДИШ НЕ СПИРАЙ ДА МЕ ЧУВАШ.

НЕ ТЕ КАРАМ ДА МИ ВЯРВАШ,  А ДА СИ ПОВЯРВАШ.

КАКВОТО И ДА РЕШАВАШ ЗА МЕН – НЕ СПИРАЙ ПОМОЩА СИ.

КОГАТО СЪМ В ГРИЖИТЕ ТИ – БЪРЗО СЕ НАМИРАМ.

ИСКАМ НЕ ТОЛКОВА ДА МЕ ГЛЕДАШ,  А ПО-СКОРО ДА МЕ ВИЖДАШ.

И ДА СЕ НАГЪРБЯ С ТЕБЕ, ТОВА Е НАЙ-ЛЕКАТА ТЕЖЕСТ.

КОЛКОТО И ДА МЕ ЛЪЖЕШ – НЕ МОЖЕШ МЕ ИЗЛЪГА!!!

И ДА СИ БЛИЗО, И ДА СИ ОЩЕ ПО-БЛИЗО – КАКЪВ Е ПРОБЛЕМА!?

КОЛКОТО ПО-МЕ ПОЗНАВАШ – ПО-ЩЕ МЕ ХАРЕСВАШ.

МОЖЕШ ДА МЕ ПРОМЯНЯШ,  НО АЗ ДА НЕ ЗНАМ ЗА ТОВА.

И ТИ САМ  СИ ЗНАЕШ,  ЧЕ МОЖЕШ ДА РАЗЧИТАШ НА МЕН.

А ЗА УСЛОВИЯ ДА НЕ ГОВОРИМ ИЗОБЩО!!!

365 дни

Преди време тази идея ми се струваше чужда. Но преди няколко дни, когато видях хубавите снимки и замисъл в два любими блога – на  Боряна и на Мира (а и много други за които дори не зная), реших и аз да опитам! Всеки ден ще снимам по нещо и ще го публикувам. От сега знам, че няма да мога да го правя всеки ден, но това не е важно. Важен е ентусиазмът ми в този момент. За качеството на снимките няма да говоря, колкото си мога толкова, а ако в края на година мога повече, още по-добре!

Снимките ще ги публикувам във facebook страницата на блога , защото тук няма как. От сега не знам какво точно ще снимам, но но напоследък го правя доста често. Така че ще видим. Иска ми се да пиша още, но в момента нямам време – така че до скоро!

Неомъжена след 30 = самота ?!

Не знаех дали изобщо да подхващам тази тема тук и доколко ще има смисъл, но ще напиша някой ред, защото вече не издържам. Последните дни ми се случиха толкова неща, толкова съм уморена и дори обезверена. На фона на световните и нашенски проблеми моите неща може да ви се струват смешни, но …

Аз съм на 32. И не съм омъжена. От няколко години в работата това ми създава известни затруднения, тъй като всички са семени с деца и не приемат мжето „положение“. А е и факт, че на неомъжениете и неродилите жени се гледа като на нереализирали се достатъчно в живота, дори в професията, отношението е леко пренибрежително. В 21 век дори има погледи от рода на съжалението, та се стигне и до осъждане. Казват, че това била ролята на жената – да бъде съпруга и майка. Не, че имам нещо против – искам го, но когато му дойде времето. Защо трябва да има насилие, нечисти сметки, уреждане… уж за добро?! Хора спрете, моля ви! Какво е това – всеки има право на избор как да живее. Трябва ли да осъждаме всичко, което не разбираме?

В последно време хората ме гледат странно, неразбиращо и се чудят защо съм такава, а аз съм различна, различна от тях. Искам да изживея живота си спрямо моите разбирания. Може би съм твърде наивна или глупава, но не искам да се подлагам на масовостта. Това е един наистина различен пост, по различен от рецептите и нещата, които обичам да правя и  които създавам. По различен със своят шепнещ глас и лека болезненост. Но и моето сестояние в мамента е такова. Простете за несвързаността. Само искам да бъда чута, ако може. Простете.