Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Да, вишни, отново! Не мога да им се наситя! Нито в сурово състояние, нито пък в някой сладкиш. Като преглеждах тези дни рецептите  в блога, разбрах, че публикувам рецепти предимно на сладки неща. Не че друго не правя, но за публикуване винаги сладкото взима превес.

Тази рецепта си я имам от няколко години и все не стигах до нея поради някаква причина. Източникът не мога да посоча, тай като преди време не си записвах кое от къде вземам. Ако някой си я познае, да се обади, ще го добавя.

Сладкишът се оказа доста лесен за приготвяне оснен пускането на фурната тези дни. Дори и чистенето на вишните не ме притесни толкова, за мен дори е приятно! Следвах дословно рецептата и се получи доста добър вкус, леко киселеещ от вишните и сладък от масленото тесто. А подправките допълват вкусът много добре. Единствено бих препоръчала да се направи по възможност в малки формички за тарталети – моята  форма дойде голяма за това тесто и се толучи леко тънко.

 Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Защо се казва по този начин не разбрах, но по този начин съм си го записала и така го представям на вас. А и честно казано нямах време да търся произходът му. Ако някой знае да сподели.

Продукти:

• 750 гр пресни вишни
• 1 лимон, малък
• 150 г захар
• 2 карамфила
• 1 голяма пръчица канела
• 1-2 с.л. ром(коняк)

 За тесто:

• 300 г брашно
• 150 г захар
• 150 г размекнато краве масло
• Няколко лъжици прясно мляко
• 1 яйце
• 2 жълтъка
• 1 щипка сол
• олио за формата
• Пудра захар за поръсване (по желание аз не сложих)

Измийте вишните и махнете костилките. Обелете кората на лимона(като спирала, без бялата част). Поставете вишните, захарта, карамфила и канелата в тенджера. Варете около 15 минути без капак, докато се изпари течността, отделена от вишните. Свалете от огъня, отстранете лимоновата кора, канелата и карамфила и оставете да се охлади. Получава се много вкусно сладко, което може да направите ако разполагате с повече вишни.

Смесете брашното и захарта и щипка сол. Добавете размекнатото тесто на малки парченца, 1 яйце, 1 жълтък, сокът от лимона и замесете тестото. Ако е много твърдо, добавете 1-2 с.л. прясно мляко. Поставете тестото в плик, намазан с олио и оставете в хладилника да стегне – за около час.

Намажете форма (или малки формички за тарталети) с олио. Разточете тестото и го поставете във формата, като оформите около 5 см. борд. Разпределете пълнежа върху тестото и леко завийте краищата на тестото навътре. На мен тестото не ми достигна да направя хубав брод, затова – по-малка форма!
Изпечете за около 40 – 50 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Извадете от фурната, изстудете и чак след това извадете от формата.
Оставете да престои няколко часа, най добре 1 ден преди да сервирате, поръсете с  с пудра захар по желание.

Желая ви хубаво лято! По-прохладно ако може, че жегата нещо не ми понася (явно остарявам)! А сега отивам да стягам багажът за морето… Само за два дни, но не е никак малко!!!

Сладкиш от изсъхнал козунак и кифлички

Да, знам, че Великден отдавна мина и замина, но ако  като мен сте направили доста кифлички и козунаци и след един период от време никой не иска да ги хапва, поради това, че са омръзнали, а и колкото и да раздаваш, то няма свършване. Та и ако вие сте като мен и не обичате да хвърляте храна, то този сладкиш е за вас. Само се чудя как така и кифличките, и козунаците се запазиха без проблем досега, само малко изсъхнаха, а за купените от магазина досега не ми се е случвало. Странно,  макар да имат доста подобрители.

Този сладкиш е много подходящ (според мен) за кафето с мляко сутрин, идеален за една ленива неделна закуска. Когато всичко е някак по-бавно и безгрижно, ех, жалко, неделя е още далече.  Дори си помислих, че може да омеся още козунаци, за да го направя отново.

Сладкиш от изсъхнал козунак (кифлички):

• козунак (кифлички) около половин килограм
• 500 мл. прясно мляко
•  3 яйца
• 1/2 ч. ч. захар
• малка бучка масло
• стафиди
• нарязани орехи
• сладко (моето беше от къпини)

Маслото и 3-4 супени супени лъжици захар се карамелизират на котлон или във фурната докато захарта придобие светло кафяв цвят. Върху нея се нарежда нарязаният на филийки козунак. Между тях се слага по малко сладко, орехови ядки и стафиди. Всичко тов се залива със сместа от разбитите яйца, останалата захар и млякото. Добре е всичко това да престои известно време, за да може козунакът да поомекне и да поеме от сместта. Може да се приготви от вечерта и сутринта да се опече, но аз признавам, че не го направих. Пече се на умерена фурна докато се зачерви. Карамел, стафиди, масло…ммм…

Да… Рядкото ми включване тук не значи, че вече съм се отказала от блогването. Не. Не искам да се оправдавам с феномена време. Не че и няма  за какво да пиша или не искам. Факт е, че напоследък все по-малко намирам търсеното от мен спокойствие. Дано да го открия някой ден.

 Тези дни откривам красотата в изсъхналото лале и полузаспиващото коте. Красиви са и двете. Намирам за миг своето спокойствие.

Великденски приготовления

Приготовленията за Великден тази година започнах по-отрано, но естествено, по закон,  не успях да свърша всичко на време. Част от нещата не успях да осъществя, но нищо, догодина. Започнах правенето на двата козунака в 7 часа вечерта и успях да свърша късно, късно… Но тази тема не искам да я подхващам сега.

Разбира се нямаше как да пропусна боядисването на яйцата, но не само с обикновените химични бои, а и с природни. Миналата година опитах за първи път с люспи от лук и резултата ми хареса. Тази година отново го направих като добавих и някой други неща. А  ето и какво направих:

• с куркума – доста добър жълт цвят. Разтворих едно пакетче в гореща вода и добавих оцет. Сварените яйца се държат в отварата.
• с червено вино – леко лилавеещо синьо – първата ми идея беше с черно грозде, но по това време не намерих. Сварените яйца си постояха в него.
• с люспи червен и жълт лук – по технологията от миналата година, но с малка разлика – обвих суровото яйце с люспите (добре е да са повече), сложих чорпогащника и завързах с конец. Сложих в тенджера да се варят. С червеният лук са по-наситени цветовете.
• По същият начин направих яйчица със прясна коприва – получи се много лека резеда;
• Липов цвят – получиха се бежови яйца

 Яйцата с жълт и червен лук, коприва и липов цвят сложих както са опаковани и завързани здраво с чорпогащник заедно да се сварят. Тук може би е моята грешка, защото както се вижда и от снимките цветовете са горе долу в един и същи нюанс. Във вързопчетата поставих и различни цветенца и листенца за да станат шарки. Във водата добавих и оцет. Варих 15 минути на слаб котлон. Всички яйца  постояха около шест часа в отварите си. 

Исках да експериментирам и с други оцветители като червено зеле (не намерих) и стипца, червено грозде, но догодина.  Да знаете, че  яйца с естествени оцветители в къщи не се харесват особено, на почит са останалите боядисани с ярки и красиви цветове по различни технологии. Аз ги харесвам, има особен ретро чар в тях.

За пръв път правя козунак. До сега съм правила само кифлички. Вдъхнових се за това от всички кулинарнни блогове. Рецептата за тестото, която използвах е на великденските кифлички,  които правим всяка година. Пропорциите на яйца, мляко и всички останали продукти е същата. Естествено и технологията на приготвяне. За два козунака използвах еднат доза от тестото. Тази рецепта за мен е много сполучлива. Направих различна плънка:

• стафиди – около 100 гр.
• сладко от боровинки
• нарязани орехи
• захаросани портокалови корички, нарязани
• бланширани бадеми за забождане

Разделих тестото на две равни части. Едната част разделих на три и разточих. Във всяка част сложих от плънката. Направих на плитка и сложих във продълговата форма за кекс. Другата част от тестото разделих на две правоъгълни части. Върху първата разстелих плънката и покрих с втората част от тестото. Усуках и сложих в кръгла форма за кекс. Намазах с разбит жълтък след второто втасване и поръсих със захар, сусам, цветна захар и набодах със бланширани бадеми.

Това са моите опити тази година.

 

  Естествено не минахме и без кифличките. Без тях не може. Те са на особена почит. И да знаете, че не съм направила всичко сама, имах си помощници. Сговорна дружина, планина повдига!

Разбира се празникът не е само в яденето и пиенето. Празникът е в душите ни. По добре да се обръщаме и към тях!

Хубави празнични дни!

Есенно

 Тези дни е много есенно. И лично на мен това е любимата ми част от есента – не много студено, листата са пожълтели, но не са окапали и навън времето става за разходки. В събота се насладихме на един такъв чудесен ден. Разходихме се из гората и се върнахме много, много заредени. А и след това каквото и да хапнеш е по-вкусно! Винаги се радвам на природата…

Не искам да изпадам в излишно многословие, ако имате възможност непременно се възползвайте…

 Природата във всичките си разновидности ме привлича. Извесно време бях под напрежение, но се оправих, хубаво е че знам с какво да се занимавам, когато съм така – да правя нещо с ръцете си. Този път сътворих този есенен венец. Не се получи по първоначалните замисли, но много ми харесва крайният резултат…

 Основата изплетох от вестници, научих се от  този  руски сайт. По подобен начин направих и няколко панерчета, планирам и още неща, като цяло това си е доста приятно и пристрастяващо занимание. По нататък ще пиша и за тях. Боядисах го с оранжево-червен латекс, които в крайна сметка прилича повече на розово като изсъхна. Украсата е доста семпла – от останали целофани и украси от букети, които иначе бих изхвърлила. В крайна сметка почти всичко за неговата направа е от отпадъчни материали, което много ми харесва…

  

Тук намериха място и моите хризантеми, много ги обичам, виреят вече сами на терасата…

 Не можах да се сърпя и приготвих нещо сладичко. Рецептата взех от любим блог за мен, който ми хареса от самото начало – този на  boryana ilieva с много млада и отворена към света майка. Истина е, че обичам тиква и искам да я включа във всевъзможни ястия. А и хубавото на този чийзкейк е, че не се пече, не се губи излишно време! Благодаря за рецептата, Боряна!

Дано есента да продължи по-дълго …

На разходка в планината

  Планината е радост. Планината е живот. Планината зарежда с енергия. Каквото и да кажа за тези божествени местенца все ще е малко. И всяка година благодаря, че съм успяла да се докосна до тази красота, да се порадвам на свежеста и аромата и.

  А знам, че има толкова местсенца, които не съм видяла, че чак не искам да мисля. И всичко това в България. Кой казва, че нямаме красива природа?!  Обаче трябва да се научим да я пазим. Когато прекараш извесно време на такива кътчета се връщаш не само отпочинал, но и зареден с енергиите на планината…

  А тя планината ни омагьосва. Загубваме се в нея, не ни трябва повече (ама после трябва и да се намерим). Там въздухът е свеж и хладен, няма шумове, които да ни разсейват, освен тези на птичките, а накрая такива стават и мислите ни. Чисти и свежи.

  Мисля, че снимките говорят за себе си повече от моите думи. Макар да не съм задобряла с фотоапарата, смятам, че донякъде съм уловила красотата на природата. Дано ви придам малко от нея.

  Някой браха билки, а аз боровинки. Не че бяха много, само колкото да си хапна. Билки набрах съвсем мъничко, колкото за няколко чая през зимата. Казват, че планинските билки имат друг вкус. Предполагам, че е така…

  А аз не можех да спра да се радвам на тревата, птичките и слънцето. Много е хубаво да лежиш на земята без да мислиш за нищо, да освободиш душата си от всички малки и големи проблеми, да задържиш момента за по-дълго…

   Като се прибрах в къщи не можах да се стърпя да си купя килограм боровинки, защото гладът ми за тези плодове изобщо не беше отминал, а и исках да приготвя сладко. И така успешно останаха 700 гр. боровинки, от които направих боровинково (много вкусно) сладко. Макар и не от планината, но нищо…

  В направта на едно сладко няма нищо сложно. Хубавото на домашните продукти, обаче, е че няма Е- та и консерванти – само плодове и захар. Може да замените обикновената захар с плодова.

Боровинково сладко

• 700 гр. боровинки

• 200 гр. захар (не исках моето да е много сладко)

• кората на половин лимон

  Хубаво почистете и измийте боровинките от листенца и загнили плодове. От вечерта ги сложете в по-голяма тенджера и порасете със захарта. По този начин плодовете си пускат сок и захарта се разтопява в него. На сутринта настържете лимоновата кора  ги  сваварете на средно силен котлон като разбърквате и внимавате да не загори. Сладкото е говово, когато като сложите малко в чинийка и остава пътечка, която не се разлива щом минете със лъжица. При мен отне 15 минути. Още горещо сложете в буркани с винтови капачки  и обърнете обратно докато се охлади. Аз успешно направих две бурканчета. Остана ми още малко, но не достатъчно затова исках да приготвя някакъв десерт, но не много сложен и неизискващ стоене край печката (достатъчно ми беше сладкото). Харесах предложението на Руми за портокалови тарталетки, но в случая моите са боровинкови.

Боровинкови тарталетки 

  Рецептата изпълних по указанията на Руми. Направих малки промени – сложих бисквити с овесени ядки“Ревю“ вместо обикновении  и тъй като нямах рингчета в които да подредя  десерта използвах, така да се каже, малка хитрина. Облепих с фолио формички за крем карамел, в тях сложих първо бисквитената смес, отгоре сместта с маскарпонето и оставих да се стегне в хладилника. Когато стана готово внимателно махнах фолиото и декорирах със сладкото. Хареса се много. Благодаря за рецептата. Дано да съм била полезна.

 

  Ами това е радвайте се на природата и я пазете чиста!