Домашна лютеница

 Моята майка си има малко дворче, в което сее различни зеленчуци, има плодни дръвчета, няколко котки и две кучета. Всичко това не е в някое село, а е в града, на малко отдалечено и закътано място, но е много спокойно. Особено за лятото. В съседство са други къщи, чиито собственици се познават и услужват с най-различни неща. Има и много цветя. В саксии и посети на двора, много ги харесвам! Аз почти нямам място за цветя и при това цялото пространство много се радвам. Има къде да се разходиш, да обядваш или вечеряш навън, да се радваш на сутрешното кафе, да гледаш звездите. И макар къщата да се нуждае от много ремонти е хубава. В нея са прекарали живота си баба ми и дядо ми.

Хубаво е, че отглежда различни зеленчуци без да използва изкуствени торове (почти). От няколко години засажда и броколи и в момента имам от тях. А за чушките и доматите нямам какво да кажа. Вкусни са!

Мястото е малко, но всичко е добре разпределено и всеки сантиметър е оползотворен. Да не забравя и подправките  –  босилек, магданоз, чубрица, джоджен, моите подправки в саксийки са толкова малко…

Всъщност винаги съм искала да живея в къща с двор, но до сега това не ми се е случвало, но някой ден…

  Скоро и гроздето ще стане. Баща ми прави вино с малко неопределен цвят, но аз го харесвам (не съм голям любител).  Вечерите са още топли и позволяват да се стои до по късно навън с приятна компания и настроение. Има и много работа. През горещите месеци трябва да се полива почти всеки ден, защото в противен случай всичко изсъхва.

Но несравнимо е удоволствието от току що откъснати зеленчуци и плодове. Напоследък установявам, че все повече хора се връщат към този начин на живот, който в по-близкото минало много отбягвахме. Дори срещам приятели, които вместо цветя през лятото си сеят на терасите подправки, домати, краставици, чушки… Нещата се обърнаха за много кратко време. Изводът от това за мен е да се радваме на това, което имаме докато не го изгубим.

 Истината е, че преди години когато бяхме малки със сестра ми се ходихме на село за летните ваканции и там приготвяхме какви ли не неща – сладка, компоти, трушии, много консернирани домати и чушки. Тогава фризерът още не беше познат и всичко се съхраняваше по този начин. Помня, че пра баба ми сушеше много ябълки, смокини и люти чушки… Ех спомени… Сега и аз преоткривам удоволствието от приготвянето на тези неща.

 Още с помощ, но един ден, надявам се, да се справям сама. Сезонът е такъв, че по един или друг начин, си мислим как да съхраним за по-дълго слънчевите зеленчуци и плодове. Лично на мен времето никога не ми стига. Исках да изсуша повече домати, да направя повече плодови сладка, защото не обичаме купените, а и кой знае с какво са пълни, но… Има още малко време. Дано да направя. Все още се намират по пазарите .

 Тази неделя времето беше хубаво, слънчево и много топло. Дори казаха, че е последният за тази година хубан ден (дано не познаят!). Бяхме решили, че ще правим от нашата си домашна лютеница, която вече доста години не сме правили, всъщност четири. Дозата, която правим е доста голяма и не ви съветвам да правите всичко  за един ден. Може и да намалите съответно количествата.

Домашна лютеница

Продукти:

• 10 кг. червени чушки
• 3 кг. патладжани
• 1 кг. моркови
• 1кг. 400 гр. доматено пюре
• няколко люти чушлета
• 2 -3 глави лук
• един литър олио
• подправки – кимион, черен пипер, къри по едно пакетче
• две връзки нарязан магданоз
• сол и захар на вкус

 Чушките се изчистват от дръжките и семето и се изпичат. Ние ги пекохме в чушкопекарник, става сравнително бързо. Оставят се да се задушат и изтинат в тенджери като между тях се ръси сол  и се обелват. Патладжанът също се изпича и обелва. Морковите се сваряват. Всичко това направихме предният ден. На следващият приготвихме машинката за мелене на месо и последователно смелихме всичко – чушки моркови и патладжани. Между тях слагахме и главите лук, за да се омесят по добре. На този етап лютеницата е от три различни цвята – червен, жълт и зелен. Прибавихме и готовото доматено пюре, посолихме, сложихме захар и разбъркахме много добре всичко. Сложихме на огъня в голяма тава и след като заври бъркахме непрекъснато, защото много лесно може да загори.  На нашата лютеница й трябваше около час, за да се сгъсти. Опитвайте за сол и захар и сложете според вкусът ви. Към края прибавете и подправките.

 Когато прецените, че лютеницата ви е достатъчно гъста, в тенджера сложете олиото на котлон и една глава лук нарязана на едри парчета. Целта е лукът да се запържи добре, да порозовее, което означава, че олиото е достатъчно сгорещено. Извадете изпърженият лук и внимателно изсипете при горещата лютеница на части като разбърквате добре след всяка. В началото може да ви се стори, че олиото е много, но не е лютеницата си го попива. И внимавайте да не се изгорите – двете смеси са горещи! Опитвате за последно и ако ви хареса вкусът й махнете от огъня и прибавете нарязаният на ситно магданоз. Ами това е.

 И за накрая още няколко неща – задължително си намерете помощници, за сам човек е трудно. Трябва да имате и два свободни дни – за един е доста работа. Лютите чушки и подправките са по желание , може и да не ги слагате, а може и да сложите други, по ваш вкус.

Изтиналата лютеница сипвате в бурканчета, затваряте ги със специална машинка или ако са на винт само затягате и вакумирвате за 20 минути. Вакумирването е задължително да е по този начин, защото ако не е има голяма опасност от разваляне.

Ще се радвам, ако някой се навие да я прави да сподели за резултата!

Мармалад от сини сливи – спомен от детството

 

  Този мармалад наистина е спомен от детството ми когато в огромен съд за варене на огнището приготвяхме дълго време тази вкусотия. Всички се включвахме в приготовлението –  първо обирахме сливите, измивахме ги, нарзвахме и ги мелехме с машинката за месо…ех,  спомени… После дълго времеме прабаба ми го бъркаше докато се сгъсти, прибавяхме и нарязани орехчета. Старите хора казват, че мармаладът трябва да стане толкова гъст, че лъжицата да може да стои права. И накрая преди да се свали от огъня, на жарта се слагат два измити камъка, за да се опушат леко и се оставят за малко при готовия мармалад, да му придадат характерната миризма. Този мармалад не може да мине и без индрише – подправка, която е с много специфичен аромат.

  Сливите смелих в домашната машинка за месо, тъй като нямам кухненски робот. За направата на  вкусен домашен мармалад си припомних от Кулинарна магия и Сабина , с нейният мармалад от кайсии. Сетих се и за въпросната машинка и вече бе ясно, че ще се прави! Другата  причина, поради, която го напрвих, е че го използвам при направата на  кифличките , които всички в къщи много обичаме! Нямаше как да не запретна ръкави. И така:

 Мармалад от сини сливи

Продукти:

• 3 килиграма сини сливи
• половин килограм захар (не исках да става много сладък)
• кората и сокът от един лимон
• индрише

  Сливите се измиват, махат се костилките и се смилат. Ние ги смелихме в машинка за месо, но може да направите това и в кухненски робот. Слагат се в по-голяма тенджера на котлона. Като заврат се прибавя захарта, лимоновата кора и индришето. Котлонът се намаля и се периодично се разбърква като се внимава да не загори. При нас варенето продължи около два часа, но все пак не достигнахме момента, в който лъжицата стои изправена. Все пак като разбърквате, трябва да остане ясна пътечка. Накрая прибавяте лимоновият сок и разбърквате. Махате лимоновата кора и индришето и оставяте да изтине и чак тогава напълвате в сухи бурканчета. Поради естеството на този мармалад препоръчвам да се вакумира  за 5 минути, а не да се изсипва горещ в бурканите  и да се обръща с капачката надолу, има опасност да се развали.

А после се наслаждавате на тази вкуснотия!

Сушени домати на слънце и във фурна

  Обичам домти! Не, поправка – много, много много обичам домати! Цяло лято ги хапвам и не мога да им се наситя. Най-вече на салата , на сандвича или просто домат срязан на две с малко сиренце, който е измислил това е гениален! Та в сезона на тези червени,  вкусни и витаминозни бомбички искам да се възползвам максимално от тях. И тъй като моята майка отглежда зеленчуци, а и на нас дава (много и благодаря) си имаме няколко изпитани рецепти за съхранение – сок, белени и нарзани домати с добавка на чушки, а аз от няколко години си правя сос с малко чесън и босилек, подходящ е много за паста. Но от миналата година реших да пробвам да суша домати на слънце, то пък взе че се получи много добре. Моята баба казва, че по нейно време това е бил единственият начин за съхранение на всякакви плодове и зеленчуци – само чрез сушене. Та за целта ви трябва много силно слънце, каквото през август имахме  в изобилие, доматки, които са от по-дребните и продълговати, няколко тави и сол. Нарязвате доматите на половинки, поръсвате ги щедро със сол и ги оставяте слънцето да си свърши работата! Уточнявам, че това сушене е подходящо за горещите летни дни. Когато доматите се свият и пуснат водичка се преместват в друга тава. Вечер, ако е влажно времето се преместват вътре. Трябва да се получат твърди, сухи люспички, при допир да не лепнат. Това става за около седмица. Съхраняват се в платнена торбичка на сухо мъсто. Издържат цяла година. Наистина. Бях забравила част от миналогодишните и им нямаше нищо! Преди употреба се заливат с гореща вода и се оставят за няколко минути. Аз ги използвам в тази  рецепта за паста, но могат да се правят всякакви инпровизации.

  Но тъй като времето вече не позволява,  има и един друг вариант за приготовлението им. След като ги нарежите и посолите ги пъхнете в слабо загрята фурна, в никакъв случай гореща, за няколко часа колкото да се отнеме влагата от тях, след като пуснат вода ги преместете в друга тава и сушете на въздух още извесно време. Искам да кажа, че миналата година суших домати септемри и октомври с варианта във фурната и се получиха.

  Тази година пробвах и нещо по-различно. Още през зимата видях рецептата на Безкраен пикник  и много ми хареса. Моят вариант е с малки промени, но идета си остана същата. Нарязаните домати поръсих със сол, малко захар, сушен босилек и нарязян чесън. Сложих ги на слаба фурната за няколко часа. След като се изсушиха ги наредих в буркани, между редовете поръсих с листенца пресен босилек и нарязан чесън. Залях със зехтин да ръба на буркана. И тъй като четири буркана домати са доста, ги вакумирахме за 5 минти в гореща вода. Обърнахме с капачките надолу докато изтинат.

  Ами това е няма нищо сложно.

  По същият начин може да сушите и червени чушки като им отстраните семето и дръжката и завържите на конец. Провесвате ги някъде без да се допират докато изсъхнат. Накисват се в гореща вода преди употреба. Чудесни са за пълнене през зимата. Е, това е само идея.

И не забравяйте да се радвате на последните слънчеви лъчи. Лично на мен не ми се иска още лятото да свършва. Може би е така, защото вече е краят и на моята отпуска… Хайде пак на работа, но няма как … , но и това си има хубавите страни.

Кисели краставички в буркан

  Дойде сезонът на краставичките. В нашето семейство почти не пропускаме година, в която да си приготвим кисели краставички. И макар малко трудоемко и времеемко резултата си заслужава. Ако сте правили зимнина и преди няма да се затрудните.

  Киселите краставички влизат в състава на много зимни салати и различни ястия, чудесни са  и просто за похапване, много  си вървят с добра компания. Насладете им се подобаващо.

Продукти за буркан с вместимост 850 мл:

• 1 равна супена лъжица сол
• 1 супена лъжица захар
• 5 супени лъжици оцет
• 5-6 зърна черен пипер
• 2-3 зърна бахар
• 2 цветчета копър
• 1 листо дафинов лист
• 2-3 резена червен лук
• щипка хардал

  В буркана плътно се нареждат краставичките. Слагат се подправките и се долива вода до гърлото на буркана. Затварят  се с нови капачки и специална машинка. Стерилизират се 7-8  минути. Ние ги варим в голяма тенджера по 4 буркана.  Като ги извадите ги обърнете обратно (с капачките надолу) и оставете да изстинат и чак тогава приберете.

  Внимание: не пресрочвайте времето за варене защото краставичките ще станат много меки, но и за по-малко от 5 минути няма да се вакуумират. Времето се засича от завирането на водата. По този начин приготвени са готови за консумация след около месец,  запазват се за  цяла година без проблем. Изберете по-дребни краставички по възможност, но и по-големите стават също. Може да използвате и буркани с винтови капачки, за тях важи същото приготвяне. Ако бурканите са с по-малка вместимост намалете количеството на подправките. Добре е оцетът да е винен. Рецептата е изпитана.

  От 5 килограма краставички направихме 12 буркана, като последния не можа да се напълни и добавихме обикновени краставици нарязани на кръгчета. Не пропускайте да ги приготвите!  Не на последно място и цената им в момента е доста ниска, но скоро ще им свърши сезонът.