ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

 

  Последните часове на 2012 година отминават… И май е време и аз да се успокоя и да започна празничното приготовление. Тези празници изкарах само в къщи, добре че бяха няколко добри стари приятелки, които успяха да ме накарат да се облека и изляза. Чесно казано искам тази година вече да си отива… Дано 2013 донесе повече хубави дни за всички нас…

  Толкова много почивни дни, а аз ги пропилях, както пропилявам и всичко в живота си… Не, не искам да звуча песимистично, искам да мога и аз като другите отново да се радвам на живота…

  Мило мое момче, прости ми грешките, моля те от сърце…

  Пожелавам на всички ви една добра, здрава и изпълнена с хубави дни и незабравими моменти Нова година! МИР, ЛЮБОВ, СПОКОЙСТВИЕ В ДОМОВЕТЕ И СЪРЦАТА ВИ!

  Снимката е стара, отпреди две години, не можах да се организирам да направя друга, по-добра… За догодина може би…

Ангели от макарони

 

   Не съм писала от цяла вечност, но сега намерих малко време да се преборя с компютъра и да обработя снимките. Не че ми се получиха добре, снети набързо и с треперещи ръце на терасата…

  А и самите ангелчета не са нещо ново – направени от различни видове макарони, залепени с топъл силикон и боядисани със сребриста боя. Между тях на снимките се кипри и едно мънистено ангелче…

  Ангелчетата са ми слабост, много обичам да ги правя и подарявам особено по това време на годината. За идващата 2013 си пожелавам да имам повече време за споделяне и правене на разни неща тук… Тази година изобщо не можах да правя. То не беше работа, учене (да, записах да уча магистратура, още една), сълзи и сополи, страхове. Имам да решавам толкова неща…

  На вас приятели, които все още по някаква причина посещавате моето местенце ви желая светли празници, много здраве и радост през идващата година. Нека бъде по-добра от всички до сега…

  А  теб мило мое момче, ако четеш тези редове, моля за прошка, всички ние грешим…

Боядисахте ли яйцата?

  Естествено аз моите ги боядисвам с естествени оцветители, но тази година работата не ми спореше много. От бързане и правене на всичко в последния момент успях да счупя няколко яйца докато ги варях, после едно докато ги снимах, ама така е …

  Първият ми опит с естествени оцватители беше само с  люспи от лук, а следващата година и с различни други оцветители, които се намират във всяка кухня. И тази година не исках да използвам от купените бои.

  Този път варих всички оцветители заедно с яйцата поотделно за 10 минути.  На всички добавих по една супена лъжица оцет и лъжица сол. Постояха си в отварите доста, докато изтинат, около час. Добре е да имате бели яйца, но моите повечето бяха обиквовени кафяви. Така е като се сещам да пазарувам в последния момент в магазина да вкъщи. Ето моите експерименти:

• С люспи от червен лук – станаха кафяви;
• С люспи от обиквовен жълт лук – нещо средно между червено и оранжево;
• С куркума – много наситен жълт цвят;
• С червено зеле – трябваше да се получи синьо, но явно нещо сбърках, станаха нещо средно между кафяво и лилаво в зависимост от яйцето. Бялото почти не се боядиса, стоеше на точки, а кафявото потъмня още. Не знам къде ми е грешката. Виждам, че много от вас са боядисвали по този начин и се получава много добре.
• Към края сложих няколко от жълтите яйца при зелето, а тези от зелето при жълтите. Получи се лека резеда. В крайна сметка от жълто и синьо се получава зелено.

  Хубав празник на вкички!

Мартенички 2012

Това са моите предложения за мартенички – подаръчета за любими хора тази година. Макар да са малко на брой, се надявам, че през сладващите дни ще се справя с майсторенето на другите. Ако пък успея,  с удоволствие ще ги  покажа и тук. Със сигурност ще има от миналогодишните цветя на една кука и от по-миналогодишните гривни.

  В правенето им няма нищо сложно, стига да можете да бродирате и шиете на машина. Не, че аз мога, ама се опитвам! Схемите намерих в интернет, а идеята е моя! Задната страна на сърцето е от червен плат, ама на снимката не си личи. Трябва да бродирате преди да да шиете.  Самите сърчица са мънички около пет см. Малки бижута. Ако ви харесват  или  имате въпроси,  пишете, ще помагам. Ще пратя и схемата.

И съвсем между другото моят скромен блог навършва две години! Макар да пиша рядко, това за мен си остава едно много релаксиращо занимание. Помня първите си публикации – колко неуверено пишех и как не знаех почти нищо… Ех, как бързо лети времето… Този път няма да черпя с торта или кексче, а със сърце, благодаря ви, обичам ви!

Сърце

Само едно…

Трудно се говори за любовта, затова няма да го правя…

Бях планувала да направя много такива сърца, но за сега стоят недовършени, може би по-нататък ще ги покажа… отдавна се каня, но все нещо ме откъсва от шиенето и плетенето. Лошо…

И все пак…

Любовта е …
Не да забравяш, а да прощаваш!
Не да слушаш, а да разбираш..!
Не да гледаш, а да чустваш..!
Не да си тръгваш, а да ОСТАВАШ!

Здравей, 2012! Или 365 причини да обичаш…

… по-точно 366 защото годината е високосна… Но това не е от значение.Ето, че изпратихме още една година, сменихме календара с нов и аз намерих време да ви покажа част от ръчно изработените ми коледни подаръци за любим човек. Тъй като в началото на годината неизбежно поглеждам назад, преосмислям, иска ми се да оставя всичко лошо в миналото, да започна на чисто, … няма как да е иначе. Но не искам да правя равносметки, не. Искам радост и спокойствие в душата. А дали е възможно…

Не обичам календарите, дори когато не съм на работа изгубвам представа за времето, кой ден от седмицата е и колко е часа. Улисана в някое любимо занимание забравям за всичко това. Но този календар е по- различен. Той отброява дните, седмиците и месеците, но не само. На всяка страничка от него има по една мисъл на някой от големите мислители и за това какво са казали за живота, любовта, и всички онези малки и големи неща…( А аз все повече откривам красотата в малките неща). Най-трудната част от всичко бе да намеря 366 мисли, които да са в синхрон с моята душевност и разбира се и онази, за която са предназначени. Тук мога само да кажа – да живее интернет! Благодарна съм на всички онези хора, които са се потрудили и са ги събрали. От тук нататък – правене на таблици, разграфяване, надписване на всеки един ден и най-накрая написване на мисълта. Последното е изрязване, събиране и продупчване на лисчетата, завързване с панделка за да станат нещо като тефтерче, а не разпилени листчета. Смятам, че много добре се получи.

А това ангелче снето много набързо е като допълнение към подаръка. Смятах да има и още, ама ще са по-нататъка. Кой няма нужда от ангел-хранител през цялата година. За разлика от миналогодишните този си има личице, и по-различни крилца. Влюбена съм в ангелчетата! В представата за тях, изработката, всичко. Сигурна съм, че ще има и още!

Пожелавам на всички вас успешна и добра Нова година! И по един ангел, който да ви пази и закриля!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО! Много топлина и обич ви желая!

Закъснявам с всичко, което искам да ви покажа, но около мен винаги има нещо за правене и времето никога не стига! А и истерията за правене на точно определени неща в определено време от годината я избягвам. На този празник искам да се вслушам в собствената си душа, да чуя какво ми казва… Коледа не е само празник, но и повод за радост на душата. Да зарадваш и човека (хората)  до  себе си.  С нещо мъничко,  но от сърце.

Коледното дръвче се изработва много лесно, плете се на една кука. Всичко, което ви трябва са остатъци от различни прежди, копчета, мъниста, дървено шишче, разделено на две. Както се вижда и от снимките трябва да се изплетат два триъгълника от зелена прежда, а също и малки кръгчета, цветенца за украса. Те се зашиват от двете лицеви страни. Сложих и бели мъниста за украса.  От опаковата страна се зашиват и напълват с памук или вата,  слагат се двете дървени шишчета и се зашиват и от долната страна. Поставката направих от рециклирана бяла хартия, за изливане на самата форма използвах малка кофичка. Вместо хартия може да се изолзва гипс, ще стане по-бързо. Красив подарък се получи.

Не забравяйте (това си го повтарям и аз),  че чудеса всъщност се случват! Обичам това време от годината! Има магия, радост, надежда! Светли празници!

Панирани ябълкови кръгчета

Любимото ми време от деня е сутринта, а още по любими са ми съботно-неделните утрини, когато всичко е някак по-забавено и спокойно.

Любимият ми сезон е есента и тази година за малко да го изпусна… като че ли не успях да се насладя изцяло и пълно на красотата му. Успях все пак да хвана краят му…

Тези панирани ябълкови кръгчета се оказаха не само вкусни и лесни за приготвяне, те ме отдаличиха от делника и ми върнаха спокойствието, което съм търсела. А и някак си много добре стоят до  розите, които направих от есенни листа…

Винаги съм смятала, че есента е сезонът, който най-много ми прилича, който носи успоконие на душата ми, но някак си и тъга… явно и аз съм такава…

След времето прекарано в дерзание, вземане на решения, чудене дали е редно и правилно да постъпиш по даден начин, загуби и най-накрая така жадувания покой, смятам, че намерих своя път…

Да, обичам есента… аз съм като нея…

Не можах да направя снимките, които исках, защото не мога да снимам добре с новия апарат, но в някаква степен смятам, че улових цветовете на есента.

Разбира се в рецептата няма нищо сложно. Тя се получи една импровизация на налични продукти и време на изпълнение. Бърза и лесна, идеалната закуска събота и неделя стрин.

Продукти:

• 2 ябълки
• около една чаена чаша брашно
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• две три лъжици кисело мляко
• чаена чаша прясно мляко
• чаени лъжичка канела
• олио за пържене
• пудра захар за поръсване

Ябълките се обелват,   махат им се семките  и се нарязват на кръгчета. Брашното се смесва със содата, прибавя се канелата и постепенно се прибавят прясното и киселото мляко. Трябва да се получи смес по-гъста от тази за палачинки. Всяко ябълково кръгче се потапя добре в сместта и се пържи в добре загрята мазнина. Отцеждат се от излишната мазнина добре върху хартия.  По желание се поръсват с пудра захар. Лично на мен ми харесаха повече така. Явно много обичам сладко.

Тук бих добавила, че на тази рецепта сигурно много биха и подхождали и подправки като индийско орехче и джинжихил, но нямах. И така се получи добре.

Това е рецепта, която бих повторила отново и отново, а аз рядко повтарям рецептите… А в комбинацията с кафе… това трябва да се опита!

Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Да, вишни, отново! Не мога да им се наситя! Нито в сурово състояние, нито пък в някой сладкиш. Като преглеждах тези дни рецептите  в блога, разбрах, че публикувам рецепти предимно на сладки неща. Не че друго не правя, но за публикуване винаги сладкото взима превес.

Тази рецепта си я имам от няколко години и все не стигах до нея поради някаква причина. Източникът не мога да посоча, тай като преди време не си записвах кое от къде вземам. Ако някой си я познае, да се обади, ще го добавя.

Сладкишът се оказа доста лесен за приготвяне оснен пускането на фурната тези дни. Дори и чистенето на вишните не ме притесни толкова, за мен дори е приятно! Следвах дословно рецептата и се получи доста добър вкус, леко киселеещ от вишните и сладък от масленото тесто. А подправките допълват вкусът много добре. Единствено бих препоръчала да се направи по възможност в малки формички за тарталети – моята  форма дойде голяма за това тесто и се толучи леко тънко.

 Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Защо се казва по този начин не разбрах, но по този начин съм си го записала и така го представям на вас. А и честно казано нямах време да търся произходът му. Ако някой знае да сподели.

Продукти:

• 750 гр пресни вишни
• 1 лимон, малък
• 150 г захар
• 2 карамфила
• 1 голяма пръчица канела
• 1-2 с.л. ром(коняк)

 За тесто:

• 300 г брашно
• 150 г захар
• 150 г размекнато краве масло
• Няколко лъжици прясно мляко
• 1 яйце
• 2 жълтъка
• 1 щипка сол
• олио за формата
• Пудра захар за поръсване (по желание аз не сложих)

Измийте вишните и махнете костилките. Обелете кората на лимона(като спирала, без бялата част). Поставете вишните, захарта, карамфила и канелата в тенджера. Варете около 15 минути без капак, докато се изпари течността, отделена от вишните. Свалете от огъня, отстранете лимоновата кора, канелата и карамфила и оставете да се охлади. Получава се много вкусно сладко, което може да направите ако разполагате с повече вишни.

Смесете брашното и захарта и щипка сол. Добавете размекнатото тесто на малки парченца, 1 яйце, 1 жълтък, сокът от лимона и замесете тестото. Ако е много твърдо, добавете 1-2 с.л. прясно мляко. Поставете тестото в плик, намазан с олио и оставете в хладилника да стегне – за около час.

Намажете форма (или малки формички за тарталети) с олио. Разточете тестото и го поставете във формата, като оформите около 5 см. борд. Разпределете пълнежа върху тестото и леко завийте краищата на тестото навътре. На мен тестото не ми достигна да направя хубав брод, затова – по-малка форма!
Изпечете за около 40 – 50 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Извадете от фурната, изстудете и чак след това извадете от формата.
Оставете да престои няколко часа, най добре 1 ден преди да сервирате, поръсете с  с пудра захар по желание.

Желая ви хубаво лято! По-прохладно ако може, че жегата нещо не ми понася (явно остарявам)! А сега отивам да стягам багажът за морето… Само за два дни, но не е никак малко!!!

Вишновка

Дните минават много бързо. Животът ми крачи с огромни крачки. Докато се усетя и са минали месеци. И докато времето на вишните  не е минало съвсем искам да ви покажа нашата вишновка (по-точно на майка ми), която е много сполучлива. Да ви кажа аз изобщо не мога да пия алкохол. Понякога чаша вино или бира. Но този така наречен коктейл ми харесва, естествено в малки количества. Няма и помен от твърд алкохол. Все пак и с него не бива да се прекалява. Съжалявам, че нямам снимка на готовият продукт, защото миналогодишният свърши, а този още не е готов. Има ярко наситен червен цвят и е много вкусен. Съществуват  няколко разновидности за направата му, които ще спомена по нататък.

Продукти:

• вишни
• хубава домашна ракия
• около 200 – 300 гр. захар
• 700 мл. ром (една бутилка)
• дестилирана вода (по желание)

Нужен ви е разбира се и един голям буркан с вместимост три литра. Напълвате го с измитите и почистени от дръжки вишни, ако желаете махнете и костилките, но не е задължително. Поръсвате със захарта, заливате с ракията, която трябва да покрие вишните. Както се вижда и от снимката  моят буркан не можах да го напълня с вишни, та и вие ако не успеете, налейте ракия до нивото на вишните и съответно намалете количеството на захарта. Оставете буркана за 40 дни на тъмно и хладно място като от време на време разклащате. След това прецедете през марля или цедка като внимавате да не нараните вишните. Запазете ги сладкиши или декорация. (Ето едни страхотни бонбони , които правих преди време и мисля, че чудесно биха вървели с алкохолизираните вишни. Все пак мисля, че специално за тях добре е вишните да са без костилки). Като прецедите добре течността добавете ромът и смесете добре. Ако ви се вижда много гъсто може да добавите дестилирана или преварена вода. И това е цялата работа.

Освен вишновка майка ми прави и така нареченото „тути фрути“ с всякакви плодове. Пролетта започва с ягодите, поръсва с малко захар и налива ракия ракия, след това череши, вишни, малини, кайсии, праскови, като все пак правилото е червените плодове да са повече. След всеки плод – малко захар и ракия да нивото на плодовете. По нататък се процедира по същият начин. Но на мен личните ми предпочитания клонят към вишновката.

И накрая бъдете сигурни, че питието няма вкус на ракия, а на нещо сладко и плодово. Типично женско питие.

Чувала съм и за вариант с червено вино вместо с ракия, но не съм пробвала. Отначало вишните се заливат само със захар и така престояват, след това се добавя виното, ама не знам дали ще се получи. Ако някой знае да сподели.

Каня се да опитам и някой сладкиши с вишни като този   на Мира, докато съвсем не им е отминало времето. Жалко, че толкова малко време се радваме на тези плодове.