Панирани ябълкови кръгчета

Любимото ми време от деня е сутринта, а още по любими са ми съботно-неделните утрини, когато всичко е някак по-забавено и спокойно.

Любимият ми сезон е есента и тази година за малко да го изпусна… като че ли не успях да се насладя изцяло и пълно на красотата му. Успях все пак да хвана краят му…

Тези панирани ябълкови кръгчета се оказаха не само вкусни и лесни за приготвяне, те ме отдаличиха от делника и ми върнаха спокойствието, което съм търсела. А и някак си много добре стоят до  розите, които направих от есенни листа…

Винаги съм смятала, че есента е сезонът, който най-много ми прилича, който носи успоконие на душата ми, но някак си и тъга… явно и аз съм такава…

След времето прекарано в дерзание, вземане на решения, чудене дали е редно и правилно да постъпиш по даден начин, загуби и най-накрая така жадувания покой, смятам, че намерих своя път…

Да, обичам есента… аз съм като нея…

Не можах да направя снимките, които исках, защото не мога да снимам добре с новия апарат, но в някаква степен смятам, че улових цветовете на есента.

Разбира се в рецептата няма нищо сложно. Тя се получи една импровизация на налични продукти и време на изпълнение. Бърза и лесна, идеалната закуска събота и неделя стрин.

Продукти:

• 2 ябълки
• около една чаена чаша брашно
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• две три лъжици кисело мляко
• чаена чаша прясно мляко
• чаени лъжичка канела
• олио за пържене
• пудра захар за поръсване

Ябълките се обелват,   махат им се семките  и се нарязват на кръгчета. Брашното се смесва със содата, прибавя се канелата и постепенно се прибавят прясното и киселото мляко. Трябва да се получи смес по-гъста от тази за палачинки. Всяко ябълково кръгче се потапя добре в сместта и се пържи в добре загрята мазнина. Отцеждат се от излишната мазнина добре върху хартия.  По желание се поръсват с пудра захар. Лично на мен ми харесаха повече така. Явно много обичам сладко.

Тук бих добавила, че на тази рецепта сигурно много биха и подхождали и подправки като индийско орехче и джинжихил, но нямах. И така се получи добре.

Това е рецепта, която бих повторила отново и отново, а аз рядко повтарям рецептите… А в комбинацията с кафе… това трябва да се опита!

Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Да, вишни, отново! Не мога да им се наситя! Нито в сурово състояние, нито пък в някой сладкиш. Като преглеждах тези дни рецептите  в блога, разбрах, че публикувам рецепти предимно на сладки неща. Не че друго не правя, но за публикуване винаги сладкото взима превес.

Тази рецепта си я имам от няколко години и все не стигах до нея поради някаква причина. Източникът не мога да посоча, тай като преди време не си записвах кое от къде вземам. Ако някой си я познае, да се обади, ще го добавя.

Сладкишът се оказа доста лесен за приготвяне оснен пускането на фурната тези дни. Дори и чистенето на вишните не ме притесни толкова, за мен дори е приятно! Следвах дословно рецептата и се получи доста добър вкус, леко киселеещ от вишните и сладък от масленото тесто. А подправките допълват вкусът много добре. Единствено бих препоръчала да се направи по възможност в малки формички за тарталети – моята  форма дойде голяма за това тесто и се толучи леко тънко.

 Сладкиш с вишни (Crostata di visciole)

Защо се казва по този начин не разбрах, но по този начин съм си го записала и така го представям на вас. А и честно казано нямах време да търся произходът му. Ако някой знае да сподели.

Продукти:

• 750 гр пресни вишни
• 1 лимон, малък
• 150 г захар
• 2 карамфила
• 1 голяма пръчица канела
• 1-2 с.л. ром(коняк)

 За тесто:

• 300 г брашно
• 150 г захар
• 150 г размекнато краве масло
• Няколко лъжици прясно мляко
• 1 яйце
• 2 жълтъка
• 1 щипка сол
• олио за формата
• Пудра захар за поръсване (по желание аз не сложих)

Измийте вишните и махнете костилките. Обелете кората на лимона(като спирала, без бялата част). Поставете вишните, захарта, карамфила и канелата в тенджера. Варете около 15 минути без капак, докато се изпари течността, отделена от вишните. Свалете от огъня, отстранете лимоновата кора, канелата и карамфила и оставете да се охлади. Получава се много вкусно сладко, което може да направите ако разполагате с повече вишни.

Смесете брашното и захарта и щипка сол. Добавете размекнатото тесто на малки парченца, 1 яйце, 1 жълтък, сокът от лимона и замесете тестото. Ако е много твърдо, добавете 1-2 с.л. прясно мляко. Поставете тестото в плик, намазан с олио и оставете в хладилника да стегне – за около час.

Намажете форма (или малки формички за тарталети) с олио. Разточете тестото и го поставете във формата, като оформите около 5 см. борд. Разпределете пълнежа върху тестото и леко завийте краищата на тестото навътре. На мен тестото не ми достигна да направя хубав брод, затова – по-малка форма!
Изпечете за около 40 – 50 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна.
Извадете от фурната, изстудете и чак след това извадете от формата.
Оставете да престои няколко часа, най добре 1 ден преди да сервирате, поръсете с  с пудра захар по желание.

Желая ви хубаво лято! По-прохладно ако може, че жегата нещо не ми понася (явно остарявам)! А сега отивам да стягам багажът за морето… Само за два дни, но не е никак малко!!!

Вишновка

Дните минават много бързо. Животът ми крачи с огромни крачки. Докато се усетя и са минали месеци. И докато времето на вишните  не е минало съвсем искам да ви покажа нашата вишновка (по-точно на майка ми), която е много сполучлива. Да ви кажа аз изобщо не мога да пия алкохол. Понякога чаша вино или бира. Но този така наречен коктейл ми харесва, естествено в малки количества. Няма и помен от твърд алкохол. Все пак и с него не бива да се прекалява. Съжалявам, че нямам снимка на готовият продукт, защото миналогодишният свърши, а този още не е готов. Има ярко наситен червен цвят и е много вкусен. Съществуват  няколко разновидности за направата му, които ще спомена по нататък.

Продукти:

• вишни
• хубава домашна ракия
• около 200 – 300 гр. захар
• 700 мл. ром (една бутилка)
• дестилирана вода (по желание)

Нужен ви е разбира се и един голям буркан с вместимост три литра. Напълвате го с измитите и почистени от дръжки вишни, ако желаете махнете и костилките, но не е задължително. Поръсвате със захарта, заливате с ракията, която трябва да покрие вишните. Както се вижда и от снимката  моят буркан не можах да го напълня с вишни, та и вие ако не успеете, налейте ракия до нивото на вишните и съответно намалете количеството на захарта. Оставете буркана за 40 дни на тъмно и хладно място като от време на време разклащате. След това прецедете през марля или цедка като внимавате да не нараните вишните. Запазете ги сладкиши или декорация. (Ето едни страхотни бонбони , които правих преди време и мисля, че чудесно биха вървели с алкохолизираните вишни. Все пак мисля, че специално за тях добре е вишните да са без костилки). Като прецедите добре течността добавете ромът и смесете добре. Ако ви се вижда много гъсто може да добавите дестилирана или преварена вода. И това е цялата работа.

Освен вишновка майка ми прави и така нареченото „тути фрути“ с всякакви плодове. Пролетта започва с ягодите, поръсва с малко захар и налива ракия ракия, след това череши, вишни, малини, кайсии, праскови, като все пак правилото е червените плодове да са повече. След всеки плод – малко захар и ракия да нивото на плодовете. По нататък се процедира по същият начин. Но на мен личните ми предпочитания клонят към вишновката.

И накрая бъдете сигурни, че питието няма вкус на ракия, а на нещо сладко и плодово. Типично женско питие.

Чувала съм и за вариант с червено вино вместо с ракия, но не съм пробвала. Отначало вишните се заливат само със захар и така престояват, след това се добавя виното, ама не знам дали ще се получи. Ако някой знае да сподели.

Каня се да опитам и някой сладкиши с вишни като този   на Мира, докато съвсем не им е отминало времето. Жалко, че толкова малко време се радваме на тези плодове.

Сладкиш от изсъхнал козунак и кифлички

Да, знам, че Великден отдавна мина и замина, но ако  като мен сте направили доста кифлички и козунаци и след един период от време никой не иска да ги хапва, поради това, че са омръзнали, а и колкото и да раздаваш, то няма свършване. Та и ако вие сте като мен и не обичате да хвърляте храна, то този сладкиш е за вас. Само се чудя как така и кифличките, и козунаците се запазиха без проблем досега, само малко изсъхнаха, а за купените от магазина досега не ми се е случвало. Странно,  макар да имат доста подобрители.

Този сладкиш е много подходящ (според мен) за кафето с мляко сутрин, идеален за една ленива неделна закуска. Когато всичко е някак по-бавно и безгрижно, ех, жалко, неделя е още далече.  Дори си помислих, че може да омеся още козунаци, за да го направя отново.

Сладкиш от изсъхнал козунак (кифлички):

• козунак (кифлички) около половин килограм
• 500 мл. прясно мляко
•  3 яйца
• 1/2 ч. ч. захар
• малка бучка масло
• стафиди
• нарязани орехи
• сладко (моето беше от къпини)

Маслото и 3-4 супени супени лъжици захар се карамелизират на котлон или във фурната докато захарта придобие светло кафяв цвят. Върху нея се нарежда нарязаният на филийки козунак. Между тях се слага по малко сладко, орехови ядки и стафиди. Всичко тов се залива със сместа от разбитите яйца, останалата захар и млякото. Добре е всичко това да престои известно време, за да може козунакът да поомекне и да поеме от сместта. Може да се приготви от вечерта и сутринта да се опече, но аз признавам, че не го направих. Пече се на умерена фурна докато се зачерви. Карамел, стафиди, масло…ммм…

Да… Рядкото ми включване тук не значи, че вече съм се отказала от блогването. Не. Не искам да се оправдавам с феномена време. Не че и няма  за какво да пиша или не искам. Факт е, че напоследък все по-малко намирам търсеното от мен спокойствие. Дано да го открия някой ден.

 Тези дни откривам красотата в изсъхналото лале и полузаспиващото коте. Красиви са и двете. Намирам за миг своето спокойствие.

Великденски приготовления

Приготовленията за Великден тази година започнах по-отрано, но естествено, по закон,  не успях да свърша всичко на време. Част от нещата не успях да осъществя, но нищо, догодина. Започнах правенето на двата козунака в 7 часа вечерта и успях да свърша късно, късно… Но тази тема не искам да я подхващам сега.

Разбира се нямаше как да пропусна боядисването на яйцата, но не само с обикновените химични бои, а и с природни. Миналата година опитах за първи път с люспи от лук и резултата ми хареса. Тази година отново го направих като добавих и някой други неща. А  ето и какво направих:

• с куркума – доста добър жълт цвят. Разтворих едно пакетче в гореща вода и добавих оцет. Сварените яйца се държат в отварата.
• с червено вино – леко лилавеещо синьо – първата ми идея беше с черно грозде, но по това време не намерих. Сварените яйца си постояха в него.
• с люспи червен и жълт лук – по технологията от миналата година, но с малка разлика – обвих суровото яйце с люспите (добре е да са повече), сложих чорпогащника и завързах с конец. Сложих в тенджера да се варят. С червеният лук са по-наситени цветовете.
• По същият начин направих яйчица със прясна коприва – получи се много лека резеда;
• Липов цвят – получиха се бежови яйца

 Яйцата с жълт и червен лук, коприва и липов цвят сложих както са опаковани и завързани здраво с чорпогащник заедно да се сварят. Тук може би е моята грешка, защото както се вижда и от снимките цветовете са горе долу в един и същи нюанс. Във вързопчетата поставих и различни цветенца и листенца за да станат шарки. Във водата добавих и оцет. Варих 15 минути на слаб котлон. Всички яйца  постояха около шест часа в отварите си. 

Исках да експериментирам и с други оцветители като червено зеле (не намерих) и стипца, червено грозде, но догодина.  Да знаете, че  яйца с естествени оцветители в къщи не се харесват особено, на почит са останалите боядисани с ярки и красиви цветове по различни технологии. Аз ги харесвам, има особен ретро чар в тях.

За пръв път правя козунак. До сега съм правила само кифлички. Вдъхнових се за това от всички кулинарнни блогове. Рецептата за тестото, която използвах е на великденските кифлички,  които правим всяка година. Пропорциите на яйца, мляко и всички останали продукти е същата. Естествено и технологията на приготвяне. За два козунака използвах еднат доза от тестото. Тази рецепта за мен е много сполучлива. Направих различна плънка:

• стафиди – около 100 гр.
• сладко от боровинки
• нарязани орехи
• захаросани портокалови корички, нарязани
• бланширани бадеми за забождане

Разделих тестото на две равни части. Едната част разделих на три и разточих. Във всяка част сложих от плънката. Направих на плитка и сложих във продълговата форма за кекс. Другата част от тестото разделих на две правоъгълни части. Върху първата разстелих плънката и покрих с втората част от тестото. Усуках и сложих в кръгла форма за кекс. Намазах с разбит жълтък след второто втасване и поръсих със захар, сусам, цветна захар и набодах със бланширани бадеми.

Това са моите опити тази година.

 

  Естествено не минахме и без кифличките. Без тях не може. Те са на особена почит. И да знаете, че не съм направила всичко сама, имах си помощници. Сговорна дружина, планина повдига!

Разбира се празникът не е само в яденето и пиенето. Празникът е в душите ни. По добре да се обръщаме и към тях!

Хубави празнични дни!

Просто курабийки

 

 Честита Цветница!

В този хубав ден  (вече почни нощ докато се наканя), реших да споделя тази рецепта, преписана от старата тетрадка на майка ми и толкова правена през годините. Незнайно защо името на тези курабийки е бухти. Заедно с великденските кифлички се приготвят редовно по тази част на годината у нас. На мен лично са ми много любими, празнични и вкусни. А и в приготвянето им няма нищо кой знае какво, тестото се меси лесно, няма втасване, общо взето няма какво да се обърка.

И едно малко отклонение преди рецептата, ако позволите. Може би е време да преразгледам приоритетите си и да се организирам по-добре! Все с нещо важно съм заета, все нещо неотложно трябва да свърша… а животът си тече.  Поне не забравям да видя и да се порадвам на всяка  всяка тревичка и цвете… пролетта е толкова красива (макар че есента повече ми отива). Започват дългите разходки! Да не забравям и пролетният дъжд, който след себе си оставя само свежест. 

 Добре. А ето все пак и рецептата:

Курабийки с орехи:

Продукти за тестото:

• 4 яйца
• 1 ч.ч. разтопено масло
• 1 1/2 ч.ч захар
• 1 ч. ч. кисело мляко
• едно пакетче амонячна сода и 1/2 ч. л. хлябна сода
• настъргана кора от един лимон
• брашно около килограм

Продукти за украса:

• мармалад, аз сложих от сини сливи, но може и друг
• разтопено масло
• един разбит белтък
• нарязани на едро орехи

Аз направих половината от посочената доза и се получиха 52 курабийки.

Яйцата се разбиват със захарта с миксер докато побелеят. Прибавят се последователно разтопеното и охладено масло, киселото мляко, в което са разтворени амонячната и хлябна сода, лимоновата кора. По малко се прибавя брашното, замесва се меко тесто. Правят се топчета колкото орех, вътре се слага мармалад и се оформят. Слес това се потапят в разбития белтък, следва разтопеното масло и накрая в нарязаните орехи. Нареждат се в подмазана тава и се пекат в умерена фурна.

Ами това е. Получават се много крехки и вкусни курабийки. Насладете им се подобаващо и в добра компания (или самостоятелно)!

 Животът е прекрасен! Докато сме живи, до го живеем!

1 година и …

Е, хайде да се поздравим! На днешният ден преди една година започнах да водя моят блог. Бях решила да не споменавам за това, за да избягам от клишето, но в крайна сметка реших да отбележа денят. Не че е кой знае какво, или че е нещо особено важно – на фона на всичко случващо се около нас това е без значение, но година по-късно за мен блогът има значение. Да ми припомня да забелязвам всички онези малки неща, на които не обръщам  внимание, да отпускам от напрежението и стреса на делничният ден, да си имам място,  където да бъда позитивна и да не се съобразявам с нечие мнение (това особено ме мъчи в ежедневието). Не на последно място намерих толкова много нови виртуални приятели, че само мога да се надявам съдбата да ни срещне един ден и наистина. За мен блогът не е само писането на рецепти, готвенето или създаването на разни красоти. Той е част от моят живот.  Вярвам, че това ще го кажат повечето водещи блог и то е истина. Лошото е, че не мога да се организирам да пиша редовно и да намеря време да направя всичко, което ми се иска.

Радвам се на всяко едно мнение. Помня колко бях несигурна в началото. Като  на сън мина всичкото това време…Но не е ли така и с целият живот?

Но стига писаници. Време е за рецептата. Шоколадови кексчета със шоколадов ганаш. Отдавна мислех да ги направя, но ето че си намерих и повод…

Шоколадови кексчета (мъфини)

За кексчетата (при мен се получиха 10 броя):

• 2 ч.ч. брашно (200 гр.)
• 1 бакпулвер (10 гр.)
• няколко капки есенция ром или ванилия
• 3/4 ч.ч. захар (100 гр.)
• 2 яйца
• 1 ч.ч. прясно мляко (200 мл.)
• 1/2 ч.ч. олио (100 мл.)
• 2 с.л. тъмно какао, препълнени
• блокчета  шоколад, начупени на парченца

( 1 ч.ч. = 200 мл.)

 Пресейте заедно брашното, ванилията и бакпулвера в голяма купа. Добавете захарта и разбъркайте добре. Ако използвате есенция, добавете я към млякото. В друга купа с вилица разбийте яйцата, добавете постепенно олиото и накрая прясното мляко, в което предварително сте разтворили какаото. Направете кладенче в средата на сухата смес и постепенно добавете яйчната смес, като се стараете да не разбърквате прекалено много (иначе мъфините няма да станат пухкави). Поставете хартиена кошничка във всеки отвор (или намажете с масло и поръсете с брашно). Напълнете всеки отвор до 1/2 от височината с тесто. Отгоре поставете по едно парченце шоколад. Допълнете с тесто до 3/4 от височината на отворите. Изпечете за около 20-25 минути в предварително загрята до 180 градуса фурна. Извадете от фурната, охладете за около 5 минути и извадете кексчетата от формата. Може да поръсите с пудра захар, а може и като мен да неправите шоколадов ганаш (за втори път правя и много ми харесва!)

За шоколадовия ганаш:

• 80 гр черен шоколад
• 60 мл сладкарска сметана

Смесват шоколада и сметаната. Загряват се на среден огън докато шоколада се разтопи. Ганаша се оставя в хладилник за 3-4 часа докато се стегне. С лъжица се намазват гововите кексчета.

Вече всички кексчета (мъфинки) са унищожени!

Още малко есен, подправена с ястие от картофи и домати

Последните дни са толкова слънчеви и топли, че не ми се иска есента да си отива… Но още малко… Времето е нетипично топло за ноември, но на мен ми харесва. Листата почти окапаха и превърнаха улиците в красив, шарен, топъл килим. Жалко, че ги събират, иска ми се да постоят още малко. Любим момент ми е този… И сивотата на пейзажа не ми изглежда толкова грозна, а красота на листата, дърветата, небето ме пленява.

 Насладихме се на дълга и топла есен, благодарна съм. И все още не бързам да извадя по-топлите дрехи, отлагам го за по-нататък. Макар че и зимният студ, вятър и сняг си имат свое очарование, радвам се на всеки сезон… Но сега искам да задържа за по-дълго този момент и да не го пусна още малко.

 Напоследък дните ми минават забързано, напрегнато и нямам време и желание за нищо. Това ме навежда на мисълта колко малко внимание обръщам  на истинските неща. От стрес и бързане забравям за тях. А това пък от своя страна води и до нещо друго – колко е нередно да се работи! По-голямата част от животът ни минава на работа и в тревоги по нея! А утре пак е понеделник! Но стига!

 Сега да поговорим за по-приятни неща. Тази есен преоткрих няколко зеленчука. Първият е карфиолът. Не че не съм го хапвала преди, о не, но не знаех, че печен и с интересни подправки е толкова вкусен. Но май ще пиша допълнително за всички любими неща приготвени от него в друга публикация.

В момента преоткрих и картофите, и доматите. На пръв поглед нещо кой знае какво и двата зеленчука са толкова познати, но в допълнение на мащерка, босилек и карамелизиран лук нещата са малко по други – хем същото познато ястие, хем нещо различно и вкусно. Хареса ми!

 Рецептата е от eggs on sunday , един блог, който открих наскоро и ме впечатли с интересните си рецепти.

Картофено-доматено ястие:

Продукти:

•  5 супени лъжици зехтин
• 2 големи глави лук (по рецептата 1 кг и половина)
• листа мащерка, сложих сушена
• 3 големи картофа
• половин чаша сметана
• 4-5 домата (комбинация между червени и зелени) – не пропускайте зелените те дават много интересен леко кисел вкус на ястието
• нарязан босилек
• сол и черен пипер

В тиган загрях  3 суп. лъжици зехтин, добавих нарязаният на филиики лук, малко мащерка, черен пипер и сол. На слаб котлон лукът се пържи и разбърква често за около 20-25 минути, докато стане златисто кафяв. По този начин лукът се карамелизира и е много приятен на вкус.

Картофите нарязох на тънки кръгчета и ги добавих в купа със сметаната, мащерка, сол и черен пипер.

Доматите нарязох на средно дебели резени и ги подправих също с мащерка и черен пипер.

Правоътълна тавичка намазних с останалото количество зехтин и подредих изцедените от сметаната  картофи и доматите като се застъпват. Поръсих с малко пресен босилек (имам още малко в една саксийка на терасата), черен пипер и мащерка. Изсипах отгоре лукът и  отгоре сложих още един ред от картофи и домати. Затиснах добре зеленчуците и залях с останалата сметана от купата, поръсих с още босилек, мащерка и черен пипер.

Отгоре сложих алуминиево фолио и сложих да се пече в загрята фурна за около час. Може и по-малко, зависи от фурната ви. След това махнете фолиото и печете още 15 минути до златиста коричка. Сервирайте след като се охлади леко. Ами това е. Вкусно есенно ястие!

Есенно

 Тези дни е много есенно. И лично на мен това е любимата ми част от есента – не много студено, листата са пожълтели, но не са окапали и навън времето става за разходки. В събота се насладихме на един такъв чудесен ден. Разходихме се из гората и се върнахме много, много заредени. А и след това каквото и да хапнеш е по-вкусно! Винаги се радвам на природата…

Не искам да изпадам в излишно многословие, ако имате възможност непременно се възползвайте…

 Природата във всичките си разновидности ме привлича. Извесно време бях под напрежение, но се оправих, хубаво е че знам с какво да се занимавам, когато съм така – да правя нещо с ръцете си. Този път сътворих този есенен венец. Не се получи по първоначалните замисли, но много ми харесва крайният резултат…

 Основата изплетох от вестници, научих се от  този  руски сайт. По подобен начин направих и няколко панерчета, планирам и още неща, като цяло това си е доста приятно и пристрастяващо занимание. По нататък ще пиша и за тях. Боядисах го с оранжево-червен латекс, които в крайна сметка прилича повече на розово като изсъхна. Украсата е доста семпла – от останали целофани и украси от букети, които иначе бих изхвърлила. В крайна сметка почти всичко за неговата направа е от отпадъчни материали, което много ми харесва…

  

Тук намериха място и моите хризантеми, много ги обичам, виреят вече сами на терасата…

 Не можах да се сърпя и приготвих нещо сладичко. Рецептата взех от любим блог за мен, който ми хареса от самото начало – този на  boryana ilieva с много млада и отворена към света майка. Истина е, че обичам тиква и искам да я включа във всевъзможни ястия. А и хубавото на този чийзкейк е, че не се пече, не се губи излишно време! Благодаря за рецептата, Боряна!

Дано есента да продължи по-дълго …

Домашна лютеница

 Моята майка си има малко дворче, в което сее различни зеленчуци, има плодни дръвчета, няколко котки и две кучета. Всичко това не е в някое село, а е в града, на малко отдалечено и закътано място, но е много спокойно. Особено за лятото. В съседство са други къщи, чиито собственици се познават и услужват с най-различни неща. Има и много цветя. В саксии и посети на двора, много ги харесвам! Аз почти нямам място за цветя и при това цялото пространство много се радвам. Има къде да се разходиш, да обядваш или вечеряш навън, да се радваш на сутрешното кафе, да гледаш звездите. И макар къщата да се нуждае от много ремонти е хубава. В нея са прекарали живота си баба ми и дядо ми.

Хубаво е, че отглежда различни зеленчуци без да използва изкуствени торове (почти). От няколко години засажда и броколи и в момента имам от тях. А за чушките и доматите нямам какво да кажа. Вкусни са!

Мястото е малко, но всичко е добре разпределено и всеки сантиметър е оползотворен. Да не забравя и подправките  –  босилек, магданоз, чубрица, джоджен, моите подправки в саксийки са толкова малко…

Всъщност винаги съм искала да живея в къща с двор, но до сега това не ми се е случвало, но някой ден…

  Скоро и гроздето ще стане. Баща ми прави вино с малко неопределен цвят, но аз го харесвам (не съм голям любител).  Вечерите са още топли и позволяват да се стои до по късно навън с приятна компания и настроение. Има и много работа. През горещите месеци трябва да се полива почти всеки ден, защото в противен случай всичко изсъхва.

Но несравнимо е удоволствието от току що откъснати зеленчуци и плодове. Напоследък установявам, че все повече хора се връщат към този начин на живот, който в по-близкото минало много отбягвахме. Дори срещам приятели, които вместо цветя през лятото си сеят на терасите подправки, домати, краставици, чушки… Нещата се обърнаха за много кратко време. Изводът от това за мен е да се радваме на това, което имаме докато не го изгубим.

 Истината е, че преди години когато бяхме малки със сестра ми се ходихме на село за летните ваканции и там приготвяхме какви ли не неща – сладка, компоти, трушии, много консернирани домати и чушки. Тогава фризерът още не беше познат и всичко се съхраняваше по този начин. Помня, че пра баба ми сушеше много ябълки, смокини и люти чушки… Ех спомени… Сега и аз преоткривам удоволствието от приготвянето на тези неща.

 Още с помощ, но един ден, надявам се, да се справям сама. Сезонът е такъв, че по един или друг начин, си мислим как да съхраним за по-дълго слънчевите зеленчуци и плодове. Лично на мен времето никога не ми стига. Исках да изсуша повече домати, да направя повече плодови сладка, защото не обичаме купените, а и кой знае с какво са пълни, но… Има още малко време. Дано да направя. Все още се намират по пазарите .

 Тази неделя времето беше хубаво, слънчево и много топло. Дори казаха, че е последният за тази година хубан ден (дано не познаят!). Бяхме решили, че ще правим от нашата си домашна лютеница, която вече доста години не сме правили, всъщност четири. Дозата, която правим е доста голяма и не ви съветвам да правите всичко  за един ден. Може и да намалите съответно количествата.

Домашна лютеница

Продукти:

• 10 кг. червени чушки
• 3 кг. патладжани
• 1 кг. моркови
• 1кг. 400 гр. доматено пюре
• няколко люти чушлета
• 2 -3 глави лук
• един литър олио
• подправки – кимион, черен пипер, къри по едно пакетче
• две връзки нарязан магданоз
• сол и захар на вкус

 Чушките се изчистват от дръжките и семето и се изпичат. Ние ги пекохме в чушкопекарник, става сравнително бързо. Оставят се да се задушат и изтинат в тенджери като между тях се ръси сол  и се обелват. Патладжанът също се изпича и обелва. Морковите се сваряват. Всичко това направихме предният ден. На следващият приготвихме машинката за мелене на месо и последователно смелихме всичко – чушки моркови и патладжани. Между тях слагахме и главите лук, за да се омесят по добре. На този етап лютеницата е от три различни цвята – червен, жълт и зелен. Прибавихме и готовото доматено пюре, посолихме, сложихме захар и разбъркахме много добре всичко. Сложихме на огъня в голяма тава и след като заври бъркахме непрекъснато, защото много лесно може да загори.  На нашата лютеница й трябваше около час, за да се сгъсти. Опитвайте за сол и захар и сложете според вкусът ви. Към края прибавете и подправките.

 Когато прецените, че лютеницата ви е достатъчно гъста, в тенджера сложете олиото на котлон и една глава лук нарязана на едри парчета. Целта е лукът да се запържи добре, да порозовее, което означава, че олиото е достатъчно сгорещено. Извадете изпърженият лук и внимателно изсипете при горещата лютеница на части като разбърквате добре след всяка. В началото може да ви се стори, че олиото е много, но не е лютеницата си го попива. И внимавайте да не се изгорите – двете смеси са горещи! Опитвате за последно и ако ви хареса вкусът й махнете от огъня и прибавете нарязаният на ситно магданоз. Ами това е.

 И за накрая още няколко неща – задължително си намерете помощници, за сам човек е трудно. Трябва да имате и два свободни дни – за един е доста работа. Лютите чушки и подправките са по желание , може и да не ги слагате, а може и да сложите други, по ваш вкус.

Изтиналата лютеница сипвате в бурканчета, затваряте ги със специална машинка или ако са на винт само затягате и вакумирвате за 20 минути. Вакумирването е задължително да е по този начин, защото ако не е има голяма опасност от разваляне.

Ще се радвам, ако някой се навие да я прави да сподели за резултата!