Ангели от макарони

 

   Не съм писала от цяла вечност, но сега намерих малко време да се преборя с компютъра и да обработя снимките. Не че ми се получиха добре, снети набързо и с треперещи ръце на терасата…

  А и самите ангелчета не са нещо ново – направени от различни видове макарони, залепени с топъл силикон и боядисани със сребриста боя. Между тях на снимките се кипри и едно мънистено ангелче…

  Ангелчетата са ми слабост, много обичам да ги правя и подарявам особено по това време на годината. За идващата 2013 си пожелавам да имам повече време за споделяне и правене на разни неща тук… Тази година изобщо не можах да правя. То не беше работа, учене (да, записах да уча магистратура, още една), сълзи и сополи, страхове. Имам да решавам толкова неща…

  На вас приятели, които все още по някаква причина посещавате моето местенце ви желая светли празници, много здраве и радост през идващата година. Нека бъде по-добра от всички до сега…

  А  теб мило мое момче, ако четеш тези редове, моля за прошка, всички ние грешим…

Мартенички 2012

Това са моите предложения за мартенички – подаръчета за любими хора тази година. Макар да са малко на брой, се надявам, че през сладващите дни ще се справя с майсторенето на другите. Ако пък успея,  с удоволствие ще ги  покажа и тук. Със сигурност ще има от миналогодишните цветя на една кука и от по-миналогодишните гривни.

  В правенето им няма нищо сложно, стига да можете да бродирате и шиете на машина. Не, че аз мога, ама се опитвам! Схемите намерих в интернет, а идеята е моя! Задната страна на сърцето е от червен плат, ама на снимката не си личи. Трябва да бродирате преди да да шиете.  Самите сърчица са мънички около пет см. Малки бижута. Ако ви харесват  или  имате въпроси,  пишете, ще помагам. Ще пратя и схемата.

И съвсем между другото моят скромен блог навършва две години! Макар да пиша рядко, това за мен си остава едно много релаксиращо занимание. Помня първите си публикации – колко неуверено пишех и как не знаех почти нищо… Ех, как бързо лети времето… Този път няма да черпя с торта или кексче, а със сърце, благодаря ви, обичам ви!

Сърце

Само едно…

Трудно се говори за любовта, затова няма да го правя…

Бях планувала да направя много такива сърца, но за сега стоят недовършени, може би по-нататък ще ги покажа… отдавна се каня, но все нещо ме откъсва от шиенето и плетенето. Лошо…

И все пак…

Любовта е …
Не да забравяш, а да прощаваш!
Не да слушаш, а да разбираш..!
Не да гледаш, а да чустваш..!
Не да си тръгваш, а да ОСТАВАШ!

Здравей, 2012! Или 365 причини да обичаш…

… по-точно 366 защото годината е високосна… Но това не е от значение.Ето, че изпратихме още една година, сменихме календара с нов и аз намерих време да ви покажа част от ръчно изработените ми коледни подаръци за любим човек. Тъй като в началото на годината неизбежно поглеждам назад, преосмислям, иска ми се да оставя всичко лошо в миналото, да започна на чисто, … няма как да е иначе. Но не искам да правя равносметки, не. Искам радост и спокойствие в душата. А дали е възможно…

Не обичам календарите, дори когато не съм на работа изгубвам представа за времето, кой ден от седмицата е и колко е часа. Улисана в някое любимо занимание забравям за всичко това. Но този календар е по- различен. Той отброява дните, седмиците и месеците, но не само. На всяка страничка от него има по една мисъл на някой от големите мислители и за това какво са казали за живота, любовта, и всички онези малки и големи неща…( А аз все повече откривам красотата в малките неща). Най-трудната част от всичко бе да намеря 366 мисли, които да са в синхрон с моята душевност и разбира се и онази, за която са предназначени. Тук мога само да кажа – да живее интернет! Благодарна съм на всички онези хора, които са се потрудили и са ги събрали. От тук нататък – правене на таблици, разграфяване, надписване на всеки един ден и най-накрая написване на мисълта. Последното е изрязване, събиране и продупчване на лисчетата, завързване с панделка за да станат нещо като тефтерче, а не разпилени листчета. Смятам, че много добре се получи.

А това ангелче снето много набързо е като допълнение към подаръка. Смятах да има и още, ама ще са по-нататъка. Кой няма нужда от ангел-хранител през цялата година. За разлика от миналогодишните този си има личице, и по-различни крилца. Влюбена съм в ангелчетата! В представата за тях, изработката, всичко. Сигурна съм, че ще има и още!

Пожелавам на всички вас успешна и добра Нова година! И по един ангел, който да ви пази и закриля!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО! Много топлина и обич ви желая!

Закъснявам с всичко, което искам да ви покажа, но около мен винаги има нещо за правене и времето никога не стига! А и истерията за правене на точно определени неща в определено време от годината я избягвам. На този празник искам да се вслушам в собствената си душа, да чуя какво ми казва… Коледа не е само празник, но и повод за радост на душата. Да зарадваш и човека (хората)  до  себе си.  С нещо мъничко,  но от сърце.

Коледното дръвче се изработва много лесно, плете се на една кука. Всичко, което ви трябва са остатъци от различни прежди, копчета, мъниста, дървено шишче, разделено на две. Както се вижда и от снимките трябва да се изплетат два триъгълника от зелена прежда, а също и малки кръгчета, цветенца за украса. Те се зашиват от двете лицеви страни. Сложих и бели мъниста за украса.  От опаковата страна се зашиват и напълват с памук или вата,  слагат се двете дървени шишчета и се зашиват и от долната страна. Поставката направих от рециклирана бяла хартия, за изливане на самата форма използвах малка кофичка. Вместо хартия може да се изолзва гипс, ще стане по-бързо. Красив подарък се получи.

Не забравяйте (това си го повтарям и аз),  че чудеса всъщност се случват! Обичам това време от годината! Има магия, радост, надежда! Светли празници!

Панирани ябълкови кръгчета

Любимото ми време от деня е сутринта, а още по любими са ми съботно-неделните утрини, когато всичко е някак по-забавено и спокойно.

Любимият ми сезон е есента и тази година за малко да го изпусна… като че ли не успях да се насладя изцяло и пълно на красотата му. Успях все пак да хвана краят му…

Тези панирани ябълкови кръгчета се оказаха не само вкусни и лесни за приготвяне, те ме отдаличиха от делника и ми върнаха спокойствието, което съм търсела. А и някак си много добре стоят до  розите, които направих от есенни листа…

Винаги съм смятала, че есента е сезонът, който най-много ми прилича, който носи успоконие на душата ми, но някак си и тъга… явно и аз съм такава…

След времето прекарано в дерзание, вземане на решения, чудене дали е редно и правилно да постъпиш по даден начин, загуби и най-накрая така жадувания покой, смятам, че намерих своя път…

Да, обичам есента… аз съм като нея…

Не можах да направя снимките, които исках, защото не мога да снимам добре с новия апарат, но в някаква степен смятам, че улових цветовете на есента.

Разбира се в рецептата няма нищо сложно. Тя се получи една импровизация на налични продукти и време на изпълнение. Бърза и лесна, идеалната закуска събота и неделя стрин.

Продукти:

• 2 ябълки
• около една чаена чаша брашно
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• две три лъжици кисело мляко
• чаена чаша прясно мляко
• чаени лъжичка канела
• олио за пържене
• пудра захар за поръсване

Ябълките се обелват,   махат им се семките  и се нарязват на кръгчета. Брашното се смесва със содата, прибавя се канелата и постепенно се прибавят прясното и киселото мляко. Трябва да се получи смес по-гъста от тази за палачинки. Всяко ябълково кръгче се потапя добре в сместта и се пържи в добре загрята мазнина. Отцеждат се от излишната мазнина добре върху хартия.  По желание се поръсват с пудра захар. Лично на мен ми харесаха повече така. Явно много обичам сладко.

Тук бих добавила, че на тази рецепта сигурно много биха и подхождали и подправки като индийско орехче и джинжихил, но нямах. И така се получи добре.

Това е рецепта, която бих повторила отново и отново, а аз рядко повтарям рецептите… А в комбинацията с кафе… това трябва да се опита!

Великденски приготовления

Приготовленията за Великден тази година започнах по-отрано, но естествено, по закон,  не успях да свърша всичко на време. Част от нещата не успях да осъществя, но нищо, догодина. Започнах правенето на двата козунака в 7 часа вечерта и успях да свърша късно, късно… Но тази тема не искам да я подхващам сега.

Разбира се нямаше как да пропусна боядисването на яйцата, но не само с обикновените химични бои, а и с природни. Миналата година опитах за първи път с люспи от лук и резултата ми хареса. Тази година отново го направих като добавих и някой други неща. А  ето и какво направих:

• с куркума – доста добър жълт цвят. Разтворих едно пакетче в гореща вода и добавих оцет. Сварените яйца се държат в отварата.
• с червено вино – леко лилавеещо синьо – първата ми идея беше с черно грозде, но по това време не намерих. Сварените яйца си постояха в него.
• с люспи червен и жълт лук – по технологията от миналата година, но с малка разлика – обвих суровото яйце с люспите (добре е да са повече), сложих чорпогащника и завързах с конец. Сложих в тенджера да се варят. С червеният лук са по-наситени цветовете.
• По същият начин направих яйчица със прясна коприва – получи се много лека резеда;
• Липов цвят – получиха се бежови яйца

 Яйцата с жълт и червен лук, коприва и липов цвят сложих както са опаковани и завързани здраво с чорпогащник заедно да се сварят. Тук може би е моята грешка, защото както се вижда и от снимките цветовете са горе долу в един и същи нюанс. Във вързопчетата поставих и различни цветенца и листенца за да станат шарки. Във водата добавих и оцет. Варих 15 минути на слаб котлон. Всички яйца  постояха около шест часа в отварите си. 

Исках да експериментирам и с други оцветители като червено зеле (не намерих) и стипца, червено грозде, но догодина.  Да знаете, че  яйца с естествени оцветители в къщи не се харесват особено, на почит са останалите боядисани с ярки и красиви цветове по различни технологии. Аз ги харесвам, има особен ретро чар в тях.

За пръв път правя козунак. До сега съм правила само кифлички. Вдъхнових се за това от всички кулинарнни блогове. Рецептата за тестото, която използвах е на великденските кифлички,  които правим всяка година. Пропорциите на яйца, мляко и всички останали продукти е същата. Естествено и технологията на приготвяне. За два козунака използвах еднат доза от тестото. Тази рецепта за мен е много сполучлива. Направих различна плънка:

• стафиди – около 100 гр.
• сладко от боровинки
• нарязани орехи
• захаросани портокалови корички, нарязани
• бланширани бадеми за забождане

Разделих тестото на две равни части. Едната част разделих на три и разточих. Във всяка част сложих от плънката. Направих на плитка и сложих във продълговата форма за кекс. Другата част от тестото разделих на две правоъгълни части. Върху първата разстелих плънката и покрих с втората част от тестото. Усуках и сложих в кръгла форма за кекс. Намазах с разбит жълтък след второто втасване и поръсих със захар, сусам, цветна захар и набодах със бланширани бадеми.

Това са моите опити тази година.

 

  Естествено не минахме и без кифличките. Без тях не може. Те са на особена почит. И да знаете, че не съм направила всичко сама, имах си помощници. Сговорна дружина, планина повдига!

Разбира се празникът не е само в яденето и пиенето. Празникът е в душите ни. По добре да се обръщаме и към тях!

Хубави празнични дни!

В очакване на пролет

Или по-скоро малко по-различна публикация за осми март. Хубаво е да празнуваме, спор няма, но защо само веднъж в годината? Днес Мира написа нещо, което много ме докосна и споделям напълно, за това смятам за излишно да пиша каквото и да било друго по темата.  Не разбирайте погрешно – празниците са хубаво нещо! Честит празник на всички жени!

Идеята за паното по-горе не е моя идея, видях я някъде из интернет, но я споделям, за да си припомня, че все пак пролетта наближава, че след всеки мраз идва и топлина, след всяка тъга идва и радост, особено в днешния ден. Празниците, празнувани масово от хората ми действат по този начин.

Мартенички II

Честита Баба Марта на всички! Да сте весели и засмени, румени червени!

Днешните ми предложения са за мартенички на една кука и предимно за закачане и гердани. Скромните ми възможности стигнаха до тук. Имах планове за още и най-различни, но не можах да осъществя всичко. И тъй като времето ме притиска, а имам и още много неща за вършене, тава ще е една кратка публикация:). Мислех да давам обяснения за направата им, но реших, че не е нужно, а и не знам до колко ще е разбираемо. Който иска – догодина!

Нямам време за нищо! А вие, кажете, как го правите, как се организирате?!  Най-добре е да не спя! Но и така не е сигурно. Не правете като мен да оставяте всичко за последният момент! Хайде до скоро, че работа ме чака!

Хубаво настроение на всички!

Мартенички

Напоследък все нямам време. Нямам време да довърша отдавна започнати неща, да правя други не започнати изобщо, да се радвам на света изобщо. Таз годишните ми мартенички търпеливо изчакват да ги завърша най-накрая и да ги представя тук. Надявам се до първи март да успея. Може да направя и част от миналогодишните, особено онези с възелчетата, които съм правила най-често. Много са ми любими тези мартенички. Толкова нежни и красиви. Но може би вече е време за промяна. Стига с едно и също.

Като цяло обичам да изработвам мартенички. Стига да не са в последния момент както често се случва :). Но тези на снимката не са от новите. Стари са, но много любими. Украсяват ми стената цял месец и не ми омръзват. От вълна и обикновени конци. Класика. Обявявам се твърдо  против китайските мартеници.

Направата им не изисква кой знае какви умения. Само плетенето на една кука може да е по-трудно, но полата  може да се замени и с шарено парче плат.

Жалко, че нямам вълна, за да изработя още мартенички от нея.

И не забравяйте, че пролетта всеки момент ще е тук. Може би днешният сняг е последният за тази зима, макар че и в него си има очарование.