Мармалад от сини сливи – спомен от детството

 

  Този мармалад наистина е спомен от детството ми когато в огромен съд за варене на огнището приготвяхме дълго време тази вкусотия. Всички се включвахме в приготовлението –  първо обирахме сливите, измивахме ги, нарзвахме и ги мелехме с машинката за месо…ех,  спомени… После дълго времеме прабаба ми го бъркаше докато се сгъсти, прибавяхме и нарязани орехчета. Старите хора казват, че мармаладът трябва да стане толкова гъст, че лъжицата да може да стои права. И накрая преди да се свали от огъня, на жарта се слагат два измити камъка, за да се опушат леко и се оставят за малко при готовия мармалад, да му придадат характерната миризма. Този мармалад не може да мине и без индрише – подправка, която е с много специфичен аромат.

  Сливите смелих в домашната машинка за месо, тъй като нямам кухненски робот. За направата на  вкусен домашен мармалад си припомних от Кулинарна магия и Сабина , с нейният мармалад от кайсии. Сетих се и за въпросната машинка и вече бе ясно, че ще се прави! Другата  причина, поради, която го напрвих, е че го използвам при направата на  кифличките , които всички в къщи много обичаме! Нямаше как да не запретна ръкави. И така:

 Мармалад от сини сливи

Продукти:

• 3 килиграма сини сливи
• половин килограм захар (не исках да става много сладък)
• кората и сокът от един лимон
• индрише

  Сливите се измиват, махат се костилките и се смилат. Ние ги смелихме в машинка за месо, но може да направите това и в кухненски робот. Слагат се в по-голяма тенджера на котлона. Като заврат се прибавя захарта, лимоновата кора и индришето. Котлонът се намаля и се периодично се разбърква като се внимава да не загори. При нас варенето продължи около два часа, но все пак не достигнахме момента, в който лъжицата стои изправена. Все пак като разбърквате, трябва да остане ясна пътечка. Накрая прибавяте лимоновият сок и разбърквате. Махате лимоновата кора и индришето и оставяте да изтине и чак тогава напълвате в сухи бурканчета. Поради естеството на този мармалад препоръчвам да се вакумира  за 5 минути, а не да се изсипва горещ в бурканите  и да се обръща с капачката надолу, има опасност да се развали.

А после се наслаждавате на тази вкуснотия!

Сушени домати на слънце и във фурна

  Обичам домти! Не, поправка – много, много много обичам домати! Цяло лято ги хапвам и не мога да им се наситя. Най-вече на салата , на сандвича или просто домат срязан на две с малко сиренце, който е измислил това е гениален! Та в сезона на тези червени,  вкусни и витаминозни бомбички искам да се възползвам максимално от тях. И тъй като моята майка отглежда зеленчуци, а и на нас дава (много и благодаря) си имаме няколко изпитани рецепти за съхранение – сок, белени и нарзани домати с добавка на чушки, а аз от няколко години си правя сос с малко чесън и босилек, подходящ е много за паста. Но от миналата година реших да пробвам да суша домати на слънце, то пък взе че се получи много добре. Моята баба казва, че по нейно време това е бил единственият начин за съхранение на всякакви плодове и зеленчуци – само чрез сушене. Та за целта ви трябва много силно слънце, каквото през август имахме  в изобилие, доматки, които са от по-дребните и продълговати, няколко тави и сол. Нарязвате доматите на половинки, поръсвате ги щедро със сол и ги оставяте слънцето да си свърши работата! Уточнявам, че това сушене е подходящо за горещите летни дни. Когато доматите се свият и пуснат водичка се преместват в друга тава. Вечер, ако е влажно времето се преместват вътре. Трябва да се получат твърди, сухи люспички, при допир да не лепнат. Това става за около седмица. Съхраняват се в платнена торбичка на сухо мъсто. Издържат цяла година. Наистина. Бях забравила част от миналогодишните и им нямаше нищо! Преди употреба се заливат с гореща вода и се оставят за няколко минути. Аз ги използвам в тази  рецепта за паста, но могат да се правят всякакви инпровизации.

  Но тъй като времето вече не позволява,  има и един друг вариант за приготовлението им. След като ги нарежите и посолите ги пъхнете в слабо загрята фурна, в никакъв случай гореща, за няколко часа колкото да се отнеме влагата от тях, след като пуснат вода ги преместете в друга тава и сушете на въздух още извесно време. Искам да кажа, че миналата година суших домати септемри и октомври с варианта във фурната и се получиха.

  Тази година пробвах и нещо по-различно. Още през зимата видях рецептата на Безкраен пикник  и много ми хареса. Моят вариант е с малки промени, но идета си остана същата. Нарязаните домати поръсих със сол, малко захар, сушен босилек и нарязян чесън. Сложих ги на слаба фурната за няколко часа. След като се изсушиха ги наредих в буркани, между редовете поръсих с листенца пресен босилек и нарязан чесън. Залях със зехтин да ръба на буркана. И тъй като четири буркана домати са доста, ги вакумирахме за 5 минти в гореща вода. Обърнахме с капачките надолу докато изтинат.

  Ами това е няма нищо сложно.

  По същият начин може да сушите и червени чушки като им отстраните семето и дръжката и завържите на конец. Провесвате ги някъде без да се допират докато изсъхнат. Накисват се в гореща вода преди употреба. Чудесни са за пълнене през зимата. Е, това е само идея.

И не забравяйте да се радвате на последните слънчеви лъчи. Лично на мен не ми се иска още лятото да свършва. Може би е така, защото вече е краят и на моята отпуска… Хайде пак на работа, но няма как … , но и това си има хубавите страни.

Торта за малка принцеса

  Моята малка племеница имаше рожден ден. Много, много, много  я обичам и тази година реших вместо да купуваме торта, да я направя сама (ха-ха). Да знаете, че това е първата ми торта! Не бъдете строги с мен. Отначало се оказа невъзможна мисия да открия сладкарски бои, но накрая с по-голямо търсене се намериха. Прехвърлихме какви ли не идеи за торти, но накрая се спряхме на този вариант – сиренцето и мишките.  И така работата започна… Срещнах няколко трудности –  с  направата на фондана се справих, по-сложно беше оформянето на мишките от него и после топенето им в шоколад, по първоначалната идея. Това се оказа не лека задача, защото от топлото време или от нещо друго, но шоколадът много се разтичаше и ми беше много трудно да работя с него, за това някой мишки останаха бели, а други кафяви, оцветени с какао (нямах кафява боя).  Мустачките, очичките и нослето са също от разтопен шоколад. Фондана е от рецептата на Йоана , а блатовете и кремът са от тук. Хареса ми това, че присъстват моркови, а единственото,  което промених е ананасът,  нямах и сложих обелена и намачкана праскова, получи се добре.

  Да работиш с фондан не е лесно, но може би с повече практика се получава.  Рожденичката много хареса тортата си, а  и гостите също.  Очаровани бяха, че аз съм измайсторила това цялото чудо. А малката ни  принцеса хапна всички мишки с удоволствие!

  Благодаря ви, мили момичета, че споделяте опита си с нас и наравравихте празникът ни по-красив и усмихнат.

  А ти, мила Мира, расти здрава и щастлива и все така ни радвай! Целувки!

На разходка в планината

  Планината е радост. Планината е живот. Планината зарежда с енергия. Каквото и да кажа за тези божествени местенца все ще е малко. И всяка година благодаря, че съм успяла да се докосна до тази красота, да се порадвам на свежеста и аромата и.

  А знам, че има толкова местсенца, които не съм видяла, че чак не искам да мисля. И всичко това в България. Кой казва, че нямаме красива природа?!  Обаче трябва да се научим да я пазим. Когато прекараш извесно време на такива кътчета се връщаш не само отпочинал, но и зареден с енергиите на планината…

  А тя планината ни омагьосва. Загубваме се в нея, не ни трябва повече (ама после трябва и да се намерим). Там въздухът е свеж и хладен, няма шумове, които да ни разсейват, освен тези на птичките, а накрая такива стават и мислите ни. Чисти и свежи.

  Мисля, че снимките говорят за себе си повече от моите думи. Макар да не съм задобряла с фотоапарата, смятам, че донякъде съм уловила красотата на природата. Дано ви придам малко от нея.

  Някой браха билки, а аз боровинки. Не че бяха много, само колкото да си хапна. Билки набрах съвсем мъничко, колкото за няколко чая през зимата. Казват, че планинските билки имат друг вкус. Предполагам, че е така…

  А аз не можех да спра да се радвам на тревата, птичките и слънцето. Много е хубаво да лежиш на земята без да мислиш за нищо, да освободиш душата си от всички малки и големи проблеми, да задържиш момента за по-дълго…

   Като се прибрах в къщи не можах да се стърпя да си купя килограм боровинки, защото гладът ми за тези плодове изобщо не беше отминал, а и исках да приготвя сладко. И така успешно останаха 700 гр. боровинки, от които направих боровинково (много вкусно) сладко. Макар и не от планината, но нищо…

  В направта на едно сладко няма нищо сложно. Хубавото на домашните продукти, обаче, е че няма Е- та и консерванти – само плодове и захар. Може да замените обикновената захар с плодова.

Боровинково сладко

• 700 гр. боровинки

• 200 гр. захар (не исках моето да е много сладко)

• кората на половин лимон

  Хубаво почистете и измийте боровинките от листенца и загнили плодове. От вечерта ги сложете в по-голяма тенджера и порасете със захарта. По този начин плодовете си пускат сок и захарта се разтопява в него. На сутринта настържете лимоновата кора  ги  сваварете на средно силен котлон като разбърквате и внимавате да не загори. Сладкото е говово, когато като сложите малко в чинийка и остава пътечка, която не се разлива щом минете със лъжица. При мен отне 15 минути. Още горещо сложете в буркани с винтови капачки  и обърнете обратно докато се охлади. Аз успешно направих две бурканчета. Остана ми още малко, но не достатъчно затова исках да приготвя някакъв десерт, но не много сложен и неизискващ стоене край печката (достатъчно ми беше сладкото). Харесах предложението на Руми за портокалови тарталетки, но в случая моите са боровинкови.

Боровинкови тарталетки 

  Рецептата изпълних по указанията на Руми. Направих малки промени – сложих бисквити с овесени ядки“Ревю“ вместо обикновении  и тъй като нямах рингчета в които да подредя  десерта използвах, така да се каже, малка хитрина. Облепих с фолио формички за крем карамел, в тях сложих първо бисквитената смес, отгоре сместта с маскарпонето и оставих да се стегне в хладилника. Когато стана готово внимателно махнах фолиото и декорирах със сладкото. Хареса се много. Благодаря за рецептата. Дано да съм била полезна.

 

  Ами това е радвайте се на природата и я пазете чиста!

Кисели краставички в буркан

  Дойде сезонът на краставичките. В нашето семейство почти не пропускаме година, в която да си приготвим кисели краставички. И макар малко трудоемко и времеемко резултата си заслужава. Ако сте правили зимнина и преди няма да се затрудните.

  Киселите краставички влизат в състава на много зимни салати и различни ястия, чудесни са  и просто за похапване, много  си вървят с добра компания. Насладете им се подобаващо.

Продукти за буркан с вместимост 850 мл:

• 1 равна супена лъжица сол
• 1 супена лъжица захар
• 5 супени лъжици оцет
• 5-6 зърна черен пипер
• 2-3 зърна бахар
• 2 цветчета копър
• 1 листо дафинов лист
• 2-3 резена червен лук
• щипка хардал

  В буркана плътно се нареждат краставичките. Слагат се подправките и се долива вода до гърлото на буркана. Затварят  се с нови капачки и специална машинка. Стерилизират се 7-8  минути. Ние ги варим в голяма тенджера по 4 буркана.  Като ги извадите ги обърнете обратно (с капачките надолу) и оставете да изстинат и чак тогава приберете.

  Внимание: не пресрочвайте времето за варене защото краставичките ще станат много меки, но и за по-малко от 5 минути няма да се вакуумират. Времето се засича от завирането на водата. По този начин приготвени са готови за консумация след около месец,  запазват се за  цяла година без проблем. Изберете по-дребни краставички по възможност, но и по-големите стават също. Може да използвате и буркани с винтови капачки, за тях важи същото приготвяне. Ако бурканите са с по-малка вместимост намалете количеството на подправките. Добре е оцетът да е винен. Рецептата е изпитана.

  От 5 килограма краставички направихме 12 буркана, като последния не можа да се напълни и добавихме обикновени краставици нарязани на кръгчета. Не пропускайте да ги приготвите!  Не на последно място и цената им в момента е доста ниска, но скоро ще им свърши сезонът.

Спагети с тиквички

 

  Лятото е в разгара си. А и слънцето тези дни е много силно, вече стана истинско лято. Тези дни съм във ваканция, почивката ми се отразява добре! Бях си обещала, че ще пиша по-често, ще ескспериментирам с повече неща, но отдавна съм разбрала, че между намеренията на човека и реализацията им има голяма разлика. Та днес намирам малко свободно време, за да споделя с вас моя любима лятна рецепа. Спагетите отдавна са ми страст, приготвям ги много често и във всякакви разновидности. Хубавото им е, че се приготвят много бързо и лесно, а и засищат. Чудесни са за летния сезон когато да готвиш е изтезание, макар че аз обичам да готвя. Но следобяд в кухнята става толкова горещо, че не се диша. Това е и причината да хапваме предимно салати, понякога и някой таратор…

  Но и това омръзва. За това приготвих тези спагети. Рецептата не изисква кой знае какви умения и продукти, а и съм убедена, че във вска кухня ще се намери подобна. Комбинацията между тиквички чесън и босилек е много успешна според мен. Опитайте, няма да съжалявате…

Спагети с тиквички  и запържени босилкови листа (за две порции):

• 200 грама спагети
• две малки тиквички
• 10 едри босилкови листа
• три – четири скилидки чесън
• половин кафена чаша зехтин (може и олио)
• пармезан за поръсване (не го пропускайте)
• сол на вкус

  Спагетите се сваряват според инструкциите на производителя. Аз ги изцедих и изплакнах със студена вода. Тиквичките ги настъргах на едро ренде, чесънът нарязох на дребни кубчета. В по-голям тиган загрях зехтина и запържих босилковите листа за кратко, само леко да изменят цвета си. Извадих ги и оставих настрана. В тигана сложих чесънът и настърганите тиквички (леко посолени). Всичко се пържи на силен огън за 4-5 минути, докато тиквичките станат готови и се изпари водата им. Накрая се прибавят добре отцедените спагети и се разбърква много добре. Държи се на котлона още минута, докато аромтите се смесят. Спагетите се сервират с накъсаните босилкови листа и се поръсват с пармезан.

  Ами това е! Бързо, лесно и вкусно! Без особени усилия. Според мен тези спагети чудесно  си вървят с добре изтудено бяло вино и приятна компания на терасата. Чудесен завършек на един летен  ден!

  И накрая – не забравяйте да се радвате на слънцето, дългият ден, хубавите прохладни вечери  независимо къде се намирате – дали на морето, планината, или в града, няма значение!

  Последните снимки са от две красиви и любими за мен летни цветя, а и напоследък каквото и да правя, от където и да мина все щракам…колко е добре и ми се получва не знам!

  Благодаря за вниманието и до скоро!

 

Две съботни закуски

  Две съботи подред правя закуска в къщи. Много вкусна, питателна  и калорична. И тъй като през седмицата нямам време, ми остават единствено почивните дни. Исках хем нещо познато, хем по-така…За миналата събота избрах да направя френски тост или така познатите ни и обичани пържени филийки, само че с плодове, актуалните за сезона ягоди. Това е популярна закуска в Северна Америка и Европа. Типичният френски тост е направен от хляб и разбити яйца. Често се добавят мляко и захар. Може да бъде гарниран с масло, плодове, различни видове сироп, мед, сладко. А днешният ми избор бе палачинки, но не обикновените, а  американски палачинки pancakes, които са по-малки, по-дебели и пухкави от обикновените палачинки. Към тестото реших да добавя и замразени малини, но магат да се прибавят всякакви плодове по избор. Но всичко по реда си.

Френски тост с ягоди

Продукти:

• 2 яйца
• 2/3 ч.ч. прясно мляко
• четвърт чаена лъжичка канела (по избор)
• 4 филии хляб от предния ден
• 2 супени лъжици захар
• масло за пържене

За гарниране

• около 200 гр. ягоди
• 2 супени лъжици захар
• 1 супена лъжица вода

  Измитите и почистени ягоди нарязах на половина и поръсих със захарта. Оставих настрана. През това време разбих яйцата със захарта, добавих прясното мляко и канелата. Потопих всяка филийка добре в сместта и изпържих в загрятото масло. В малка тенджерка сложих на котлона  ягодите със захарта и 1 супена лъжица вода. Държат се само докато се разтопи захарта – за около 1-2 минути. Филийките сервирах с ягодите и млко от сока, който бяха отделили. Много се харесаха!

  Има ли нещо по-добро от френски тост за закуска? Ами не знам. Плодовете могат да бъдат различни, според предпочитанията. Съчетанието от всички продукти е неустоимо!

Американки палачинки

Рецептата, която избрах е с мая, прибавих малко замрезени малини на няколко палачинки и сервирах с мед! Вкусно!

По идея на veganyumyum.com

Продукти за осем дебели палачинки:

•  2 чаени чаши брашно
• 7 гр. суха мая за хляб
• 1 ч.л сол (сложих половин)
• 2 ч. л. захар
• 1 1/2 чаени чаши соево мляко (аз сложих обикновено краве мляко)
• 2 супени лъжици разтопено масло
• 1 яйце
• 1/3 чаена чаша мляко за следващата сутрин за изтъняване на палачинките (по желание)
• масло за намасляване на тигана

  Ако искате палачинките да станат по-тънки се добавя малко повече мляко. За да са пухкави и дебели, консистенцията на сместа трябва да е малко по плътна от кексово тесто. Аз реших да сложа допълнително мляко на сладващата сутрин и станаха малко по-тънки.

  Вечерта разбих всички сухи суставки докато се съчетаят добре. Добавих прясното мляко, яйцето и разтопеното и охладено масло и разбърках добре с пасатор. Сложих в хладилника за през нощта. Тестото може да се използва по всяко време на следващият ден.

  Сутринта извадих тестото и добавих допълнителното прясно мляко.  Оставете тестото за 20-30 минути да почине. Аз това не го направих, не ми се чакаше и нямаше проблем. Сложих малко масло в тигана докато се разтопи добре и с черпак слагах от сместта в загрятото масло. Добавих от замрезените малини преди да обърна палачинката, но може да добавите всякакви плодове по избор ябълки, банани, боровинки, ягоди, а също и шоколадов чипс.

  След като ръбовете на палачинката станат светло кафяви е време да я обърнете да се изпече и от другата страна. Аз пекох само по една палачинка. Ако тиганът ви е по-голям може и по повече. Хапнахме ги полети с мед.

  Приятни закуски и още по-хубави дни!

Спагети с гъби, сушени домати и праз

  Отдавна не съм писала в блога. Мина доста време, наистина, но то не е от мързел, а от всички неща, които ми се струпаха на главата в последно време. Сигурно всеки е изпадал в такава ситуация, в която се чуди от къде да започне да си върши нещата. Та и аз съм тези дни така. Не че не ми се искаше да споделя някоя рецепта или друго, но всичко по реда си… В последните дни освен, че нямам време ме е обхванала и малка тъга, относно нещата, които правя и пътя, който трябва да извървя… Предполагам, че всеки изпада в такива състояния и всеки ги решава по свой си начин. Аз ги решавам с разходка (понякога) в природата или просто  по улиците. Харесва ми да се смесвам с тълпата, така всичко си идва на мястото. А когато имам нужда от уединение ходя на тихи места, където няма много хора… И двата начина за излизане от особени състояния ми вършат работа.

  Но стига с мрачните мисли и тъгата. Ето какво открих съвсем случайно докато се разхождах из града тези дни – четирилистни детелини! Много им се зарадвах! От години не бях намирала, а този ден открих толкова много на едно място, не можах да ги изброя дори. Хората ме гледаха странно докато ги снимах, а аз взех да се притеснявам, та затова и снимките не станаха много хубави, но все пак избрах две, които стават повече.

  Освен четирилистни, открих и няколко петлистни детелини, скрити между другите. Истината е, че почти не видях трилистни детелини, повечето бяха четирилистни! Нали знаете за поверието  за четиерилистните детелине – носят щастие, е дано. Искам да кажа, че си откъснах само две, останалите ги оставихда се  зарадват и други. Радвам се на такива малки неща, те правят денят ми по-ведър, красив и усмихнат.

  А сега за рецептата, която приготвих: спагети. Много ги обичам. Приготвям ги много често и в почти всякакви разновидности. Избрах днешните да са с останалият ми малко праз, сушените домати, които си приготвям сама, не съм ги купвала (жалко, че останаха много малко), моркови и гъби. А да кажа, че и гъби много обичам. Истината е че пастата се приготвя бързо и става винаги вкусно и е един много добър избор за вечеря през седмицата, когато се връщаш уморен в къщи и искаш да похапнеш нещо вкусно.

Спагети с гъби, сушени домати и праз

Продукти за две порции:

• 2оо гр. спагети
• 200 гр. гъби
• 2 моркова
• 3 стръка праз (бялата част)
• 7-8 бр. сушени домати
• 2 супени лъжици зехтин или олио
• 50 мл. червено вино по желание
• мащерка, сол на вкус

  Първо почиствам и измивам гъбите, морковите и празът. Сварявам спагетите, но не твърде много, така че да приличат на тесто, а да са леко твърди. Изцеждам водата и ги изплаквам със студена вода.  Заливам с греща вода сушените домати и ги оставям на страна, докато омекнат (за 10-15 мин.). Нарязвам празът на колелца, гъбите на филийки и морковът на кубчета. Запържвам  зеленчуците в зехтина, на гъбите им трябва около 10 минути, за да станат готови. Слагам червеното вино, нарязаните сушени домати и част от водата, в която са киснали. Прибавям мащерката и посолявам. Когато водата  и виното изврат, прибавям сварените спагети и обърквам. Сервирам топли. Може да се поръсят с пармезан или кашкавал, но аз ги предпочетам така. Според мен с вино са чудесни. Приятно готвене и хапване!

Плодови бонбони

От доста време имам отворени пликчета с всякакви неща. Днес реших да ги употребя, най-накрая. Избрах си рецептата на  Йоана (отново), много оригинална и лесна за изпълнение, а и бонбонките ми се получиха страхотно вкусни. Най-трудното бе да смеля всичко. Тъй като нямам кухненски робот използвах старата ръчна машинка за месо (а защо само за месо!), станаха много добре, но трябва доста сила… Утре ще получа повече отзиви, тъй като съм ги направила за почерпка. Ще видим, дано да се харесат!

Използвах отворени пликчета със сушени плодове и ядки, които имах и не съм измервала грамажите. Както и авторката е посочила могат да влязат в употреба  всякакви плодове и ядки стига да се спазва съотношението 2:1 в полза на плодовете.

Бързо и вкусно, а най-вече и полезно! За човек пристрастен към шоколада като мен са неустоими! Опитайте и вие! Ако целта ви е здравословно хранене това са вашите бонбони.

Плодови бонбони

• сушени кайсии
• обезкостени фурми
• стафиди
• суров белен слънчоглед
• бадеми
• орехи
• кокосови стърготини за овалване

Смелих всичко с ръчната машинка  за месо. Обърках хубаво тестото да се смеси всичко добре и оформих малки топчици, които овалях в кокосови стърготини.

Ами това е! Дано издържат до утре!

Хубави почивни дни от мен!

Магданозени кюфтенца

  Незнайно как се озовах с доста магданоз. И реших, че вместо да го оставя да изсъхне е по-добре да направя нещо от него. Да знаете, че никак не обичам да изхвърлям храна! Та така се роди тази идея за кюфтенца от магданоз. Прегледах  няколко рецепти, но все нещо не ми харесваше или нямах някой продукт. Реших да експериментирам с това, което имах. Получиха се много вкусни кюфтенца, а донякъде и здравословни! Само пърженето не отговаря много на този критерии!

  И тъй като реших да давам някаква допълнителна информация за продуктите, ето какво пише за магданоза в дебелите книги: Магданоза е полезен за сърцето, тъй като съдържа фолиева киселина, която насърчава съдовите процеси в организма. Редовната консумация на магданоз е от полза за понижаване на кръвното налягане и по този начин намалява риска от заболявания, които могат да бъдат причинени от това състояние. Друга важна полза за здравето е, че той подобрява здравословното функциониране на бъбреците и подпомага отделянето на натрий и вода чрез тези органи, като по този начин предотвратява задържането на вода и сол в организма и свиване на кръвоносните съдове. Също така помага за засилването на пикочния мехур и предотвратяване на камъни в бъбреците. Високите нива на витамин C в магданоза предотвратяват възникването на остеоартрити и възпалителен полиартрит. Използва се като билково лекарство за лечение на менструални проблеми. Съдържанието на хлорофил в магданоза може да предотврати лош дъх. Та мисля, че не е зле да хапваме повече от този продукт, нали? Можем да го включваме ежедневно в салати и ястия.

  А вече е време и да напиша нещо за днешната рецепта.

Магданозени кюфтенца:

Продукти:

• 2 връзки магданоз;

•   2 яйца;

•  5 – 6 супени лъжици фини овесени ядки;

•  3 супени лъжици царевично брашно;

•   половин чаена чаша смлени орехови ядки;

•  черен пипер и сол на вкус;

•  пера пресен лук;

• олио за пържене

  Дръжките на магданоза нарязах, а след това смлях с пасатор. Сложих ги в купа, прибавих останалия магданоз нарязан на ситно, перата зелен лук, също нарязани, разбитите яйца, сол и черен пипер. Разбърках и добавих фините овесени ядки и  царевичното брашно. Всичко обърках много добре и оставих на стайна температура за около половин час, за да набъбнат овесените ядки. Разбърках отново и пържих в силно сгорещено олио. Кюфтенцата оформих като гребях със супена лъжица от сместа.

  Ами това е – вкусно и полезно! Опитайте! На мен ми харесаха с красавички и домати.